Членството на България в ЕС се състоя, но реалното приобщаване на нацията към съюза тепърва предстои. Началото на процеса минава през интереса и желанието за познание на общността, добър повод за което са предстоящите избори за евродепутати. Състоянието на обществените нагласи обаче показва, че европейските теми не са станали част от грижите на българските избиратели.
Eдва 16% от тях определят себе си като информирани по въпросите, свързани с ЕС и изборите за евродепутати. Това са хората, които са наясно с основните проблеми, които се дискутират в съюза. Други 23% също признават общи познания, но и желание да ги обогатят. Почти половината - 48% от пълнолетните българи, признават, че не са информирани за същността, спецификата, особеностите и дори факта на предстоящото политическо събитие.
Нагласите за гласуване през май са в пряка зависимост от нивото на информираност. Готовност за участие във вота на 20 май декларират основно тези, които имат информация за неговата цел и същност. Своя глас вероятно няма да пуснат тези, които не разбират защо и какво точно се случва. Над половината - 56%, са гласуващите информирани, докато негласуващите са по-слабо запознати с европейската специфика.
Знанието за същността на изборите и тяхната цел са само един аспект от общите ни познания за Европейския съюз и проблемите, които организацията решава в момента. Една шеста от българите днес могат да посочат конкретни теми, по които има европейски дебат и са разработени политики. Най-висок дял от отговорилите посочват на първо място екологията като основна европейска тема - 14.5%, икономиката - 10%, и енергетиката - 9%, интегриране - 9%, европейската конституция - 8%, разширяване, селско стопанство с по 7% от посочванията. Интересно е, че привържениците на отделните партии показват познаване на различни теми.
Впечатляващо висок - 84%, е делът на пълнолетните българи, които не знаят и не могат да посочат кои са основните проблеми, с които се занимава съюзът в момента.
Данните са от експресно национално представително проучване на "Маркет ЛИНКС", проведено по поръчка на вестник "Капитал" от 30 април до 2 май 2007 г. сред 500 респонденти.
Членството на България в ЕС се състоя, но реалното приобщаване на нацията към съюза тепърва предстои. Началото на процеса минава през интереса и желанието за познание на общността, добър повод за което са предстоящите избори за евродепутати. Състоянието на обществените нагласи обаче показва, че европейските теми не са станали част от грижите на българските избиратели.
Eдва 16% от тях определят себе си като информирани по въпросите, свързани с ЕС и изборите за евродепутати. Това са хората, които са наясно с основните проблеми, които се дискутират в съюза. Други 23% също признават общи познания, но и желание да ги обогатят. Почти половината - 48% от пълнолетните българи, признават, че не са информирани за същността, спецификата, особеностите и дори факта на предстоящото политическо събитие.
3 коментара
Не намирам за новост фактът, че болшинстовото от българите не са информирани в тези насоки. Представите и очакванията на Българите спрямо ЕС не се свеждат, в по-разпространенанат си част, до добиването на някакви широки познания за съюза. Подобрения в живота се очакват от членството ни в ЕС; хората не се интересуват директно от политическия живот на Съюза и това не бива да бъде признак за изостаналост. Както англичаните не желаят дори да чуят за ЕС и осмиват всичките му стъпки, или ги принебрегват като цяло, българите просто не ги интересуват проблемите на западна Европа. За сега държавата ни и нацията имат по-значителни проблеми, към които трябва да се обърнат, отклкото теченията в ЕС.
Достатъчно е 16-те процента, т.е. елитът или средната класа да са информирани.
Французите също не се интересуват от Европа:
Sarkozy at Bercy rally: not a word on Europe and climate
http://rodrigo.typepad.com/english/2007/04/sarkozy
...che kakvo dobro sme videli ot Tam,che da se interisuvame ot ES?