Гордост и предразсъдъци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Гордост и предразсъдъци

Гордост и предразсъдъци

2414 прочитания

В края на филма "Изоставените деца на България" има кадри от дом за възрастни с умствени увреждания. Един от мъжете казва: "Искам майка, друго не искам... ще я слушам какво ще ми каже. Друга майка - това искам."

Това да си завинаги лишен от любов е най-доброто нещо, което може да ти се случи, ако си израснал в български институции. Ако нямаш късмет, си системно пренебрегван и недохранван. Ако съвсем нямаш късмет, умираш.

След излъчването на филма за дома за деца с увреждания в Могилино се генерира страшно много енергия. Добрата новина е, че посоката й е към промяна; лошата - че изглежда се сблъсква с великата стена на неразбиране от страна на българското социално министерство. Група неправителствени организации убеждават правителството, че нещата в дома в Могилино трябва да се случат по правилния начин, тоест оценка на всички деца, разделяне на физически от умствено увредените, хоспитализация на болните... И това са само най-спешните мерки. По-дългосрочните са връщане при родителите на тези деца, за които е подходящо, приемни семейства за онези, за които е възможно, индивидуални планове за развитие на останалите... И това - за всички домове като Могилино. На думи социалното министерство е съгласно. Какво обаче се получава на практика? Повече от месец след излъчването на филма, който показа ампутирани заради смучене палци, дълбоки рани от залежаване и смърт, директорката все още е на мястото си. И никой не е поел отговорност. И децата все още са вътре.

Тази седмица група британски специалисти от училище за деца с увреждания посещават Могилино с идеята да обучат персонала и въпреки принципното съгласие на министерството на труда и социалната политика така и не успяват да влязат вътре. Обяснението на директорката, че вече не може да има вяра на англичани, звучи абсурдно на фона на шестте куфара с шини, храна и специални приспособления за стимулация, които британците взимат обратно със себе си.

Българското социално министерство трябва най-накрая да реши коя е гледната му точка - дали това са децата или персоналът и да прецени кое му е по-важно - да се държи обидено и гордо или да приеме помощта, която му се предлага.

Защото наистина - всичко зависи от гледната точка. Например това да умреш е най-доброто нещо, което може да ти се случи, ако си израснал в български институции. Ако нямаш късмет, си системно пренебрегван и недохранван. Ако съвсем нямаш късмет, си завинаги лишен от любов.

В края на филма "Изоставените деца на България" има кадри от дом за възрастни с умствени увреждания. Един от мъжете казва: "Искам майка, друго не искам... ще я слушам какво ще ми каже. Друга майка - това искам."

Това да си завинаги лишен от любов е най-доброто нещо, което може да ти се случи, ако си израснал в български институции. Ако нямаш късмет, си системно пренебрегван и недохранван. Ако съвсем нямаш късмет, умираш.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    няма значение

    Имам дете с увреждане. Съпругът ми почина, когато Тони беше на 3 години. В момента е на 15 и е най-голямата ми радост. Въпреки, че финансовите ми възможности не са много голями, бих взела и отгледала едно детенце, което е лишено от майчина ласка. Ние с Тони сме пълни с любов и позитивна енергия и с голямо удоволствие бихме дали от тях някому. Чета тази статия и направо съм бясна! А днес на всичкото отгоре нашите народни представители си гласуваха увеличение на бюджета! СРАМОТА!
    Нямам думи, просто нямам думи! На мен сигурно няма да ми разрешат да отгледам дете, ТЕ са ЗАКОНА и ще кажат вдовица със дете инвалид - сакън, неможе! И всичко ще продължи по старому - независимо колко си духовен, шапката ти е сложена и незивисимо колко са задоволенини - все им е малко! ДА СЕ ЗАДАВИТЕ, ДАНО! /без извинение/

  • makarka

    как може да е истина това което гледахме по бтв,и тази директорка на дома да е толкова смотана,да не информира никого че няма достатъчно персонал да се справи с децата,да ги научат на нещо,а този персонал който видях беше жесток,отвратителен

  • Анонимен

    Снощи гледах и не вярвах на очите си! Възможно ли е в 21-ви век в държава от ЕС да се случва това? Ами, това е България! Не ми идват дори думи да опиша чувството, което изпитах! Разочарование, обида, погнуса! Незнам кое е ценност у нас. Аз мисля, че основна ценност трябва да е обичта към децата! Но снощи нямаше обич, а отегчение и безразличие. Искам да кажа на г-жа Масларова когато седне на коледната трапеза с близките си да се сети, за това, което всички видяхме! Да Ви е сладко! Гласувахте си 13-та заплата, обявихте бюджетен излишък - дайте ги на домовете за деца, всички пари дайте, а не се хвалете за икономиите, които сте направили, защото това едва ли топли някого, особено след снощи. Засрамете се, зщото на следващите избори се съмнявам дали и 20% ще излязат да гласуват. А тогава сте по-ниски и от трвата, готови сте да обещаете всичко, а като вземете властта, казвате "Нямаме правомощия". Как така да нямате, че за какво сте там? Не ми пука за правомощията ви, не ме инетресува как ще го направите, само се погрижете за децата, защото те не са ви виновни за нищо. Аз лично се срамувам! Срамувам се, че англичани трябваше да ни натресат истината в очите и да ни полеят с леден душ, за да се видим какви се европейци!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Да влезеш в историята

Да влезеш в историята

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK