Домовете за деца с увреждания Гордост и предразсъдъци

В края на филма "Изоставените деца на България" има кадри от дом за възрастни с умствени увреждания. Един от мъжете казва: "Искам майка, друго не искам... ще я слушам какво ще ми каже. Друга майка - това искам."

Това да си завинаги лишен от любов е най-доброто нещо, което може да ти се случи, ако си израснал в български институции. Ако нямаш късмет, си системно пренебрегван и недохранван. Ако съвсем нямаш късмет, умираш.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

След излъчването на филма за дома за деца с увреждания в Могилино се генерира страшно много енергия. Добрата новина е, че посоката й е към промяна; лошата - че изглежда се сблъсква с великата стена на неразбиране от страна на българското социално министерство. Група неправителствени организации убеждават правителството, че нещата в дома в Могилино трябва да се случат по правилния начин, тоест оценка на всички деца, разделяне на физически от умствено увредените, хоспитализация на болните... И това са само най-спешните мерки. По-дългосрочните са връщане при родителите на тези деца, за които е подходящо, приемни семейства за онези, за които е възможно, индивидуални планове за развитие на останалите... И това - за всички домове като Могилино. На думи социалното министерство е съгласно. Какво обаче се получава на практика? Повече от месец след излъчването на филма, който показа ампутирани заради смучене палци, дълбоки рани от залежаване и смърт, директорката все още е на мястото си. И никой не е поел отговорност. И децата все още са вътре.

Тази седмица група британски специалисти от училище за деца с увреждания посещават Могилино с идеята да обучат персонала и въпреки принципното съгласие на министерството на труда и социалната политика така и не успяват да влязат вътре. Обяснението на директорката, че вече не може да има вяра на англичани, звучи абсурдно на фона на шестте куфара с шини, храна и специални приспособления за стимулация, които британците взимат обратно със себе си.

Българското социално министерство трябва най-накрая да реши коя е гледната му точка - дали това са децата или персоналът и да прецени кое му е по-важно - да се държи обидено и гордо или да приеме помощта, която му се предлага.



Защото наистина - всичко зависи от гледната точка. Например това да умреш е най-доброто нещо, което може да ти се случи, ако си израснал в български институции. Ако нямаш късмет, си системно пренебрегван и недохранван. Ако съвсем нямаш късмет, си завинаги лишен от любов.