Хората * Y

Какъв е извода от всичко написано - промяна е нужна. Промяната зависи на 100% от управляващите. Промяната зависи от парламента, защото той е този който я стопира последния път...
Как може да се повлияее на парламента? Не е ли време да се изгонят тези изроди от НС??? И тъй като по-добри надали ще дойдат да се смени формулата на управление...
Колкото повече се отлагат реформите - по-лошо за напред ще става...

Съгласен съм с ммнението в статията. Системата на образованието е взаимосвързана, а мястото й в обществото поражда много зависимости. Няма естествена връзка между средно, висше, работодатели и визия на държавата за нуобходимите специалисти, които ще са нужни на икономиката и обществото след 15-20 години.

Студентите са тези които трябва да определят какво искат да учат. Вече сме в ЕС. Който не е доволен, може да ходи в Германия, Великобритания,.... Който не му харесват профилите на българските студенти, може да си наема англичани, немци, французи.... Старите приказки от бай-тошово време вече не вървят. България вече е една малка провинция на ЕС. Нито повече, нито по-малко.

до 3 : Явно не си наясно, че университетите ни са извън всякакво ниво на коментар, а се предполага че като "нормална" държава трябва да имаме и нормални университети. Защото най-лесното е наистина да си дигнеш шапката и да си кажеш " ЕБИ ГО".
И покажи ми го тоя дето ше извади толкова кинти, че да плаща на чужденци, които не мисля че ще подценяват труда си, както всички хора в тая държава

До 4: Ами покажи ми тоя, който ще подценява труда си да работи за без пари. Който не плаща пари, няма да има кой да му работи. А който плаща - ще има кой да му работи. Така е в нормалните държави. Да се говори за "нормални" университети в България сега е все едно да се говори за нормални университети преди в Пазарджишка област например. България вече е една дребна провинцийка. Толкоз. Някои ще се измъкват от провинцията и ще отиват в големия град, други ще си стоят в провинцията. Въпрос на избор и възможности.

Нека първо държавата и бизнесът да приготвят милиардите евро, може и от еврофондовете, и да обявят, какво искат от университетите и БАН, пък после университетите и отделните учени и колективи, на които трябва да се даде право и сами да харчат парите, за да не им пречат чиновниците и големите началници, ще се избият да изпълняват поставените им условия и задачи.

http://capital.bg/show.php?storyid=396453

И като се коментира въпросът за качеството на образованието и липсата на кадри не е лошо да се знае, че в туризма, например, се обучават по 14 000 души на година на ниво, но само 3% от тях остават тук, защото заплатите са мизерни, и това в най-проспериращия отрасъл на мутроикономиката, където се наляха най-много инвестиции. Останалите напускат страната. Няма никакъв смисъл същото да се случва и с висшето образование, което обяснява липсата на инвестиции в него от страна на отделните граждани и бизнеса.

Не е лошо да се знае и това, че от скоро, за да се разреши престоят на чужденец на българска територия, работодателят трябва да му осигури 50 евро на ден издръжка, защото в противен случай внесеният абориген ще има право на социални помощи. Няма как - тържествено подписани договори, Шенген, транспониране на евродирективи, мокри сънища за внос на евтина работна ръка. Затова е и неудържимият натиск от страна на бизнеса за съкращаване на публичния сектор, въпреки че по брой на учени на глава от населението, например, ние сме безнадеждно изостанали. Учителите пък може и да не стават за учители, но за камериерки, чистачки и продавачки са идеални.

В близките 5 години ще се наложи част от бизнеса да фалира поради неконкурентноспособност породена от липсата на евтина работна ръка, част от възрастните българите ще трябва да измрат бързо от болести и бедност, другите, предимно от малцинствата, ще трябва да се разселят под икономически натиск по Европа, от нова година им спират помощите, други да емигрират доброволно и така докато надниците стигнат до 50 евро на ден. После емиграцията ще се обърне и ще има смисъл българите да влагат пари в българско образование. Тези предстоящи и неизбежни събития обясняват простичко политиката на правителството, което винаги се е движило по пътя на най-малкото съпротивление и никога не е мислило за бъдещето на хората и държавата. За ирландския опит можем само да мечтаем. Надявам се поне политиците да осъзнаят, че трябва да се стимулира процесът на ромската мобилност докато е възможно, защото румънците вършат каквото трябва пък ние се ослушваме, а като се сетим границите ще са се върнали.

Еийй... не го научихте тоз Ленин и това си е! Промяната идва не от държавата, парламента, министъра, БАН от ЕС, а идва от тези дето дават пари на бюджета за да го харчат прежде споменатите!
Ако на данъкоплатците им дреме и не ги "сърби" че им трошат парите /давани за данъци/, губят времето /с демонстрации и стачки/ и не им обучават децата както трябва за никаква промяна не можем да говорим.
Тези дето ги ръчкате да се променят са си добре и така, оти да се морят?

до #5: представата за това какво е провинция са нещо променливо. В ранното Средновековие Венеция е била един от центровете на търговия, изкуство и наука в Европа. Днес е един туристически резерват. Турция и Гърция също са били велики сили (по различно време), а днес са с десетилетия, ако не е повече изостанали от страни, които са били дивашки допреди 5-6 века (като Ирландия). Така, ще сме провинция, ако продължаваме да се развиваме по този начин. Испания допреди 20 години и била една аграрна държава, а днес благодарение на десетилие на усилени инвестиции в образователната сфера е един от центровете на биотехнологии в Европа. В нчалото на 20 век за всеки абсолвент в САЩ е било въпрос на престиж ако може да отиде в Хайделберг или Гьотинген тъй-като по това време Харвард и Станфорд са се приемали за провинциални (невероятно звучи, но е така). В периода 1900-1914 над 40.000 американци получават докторски степени в Германия, която тогава е била Меката на високите технологии (до преди Първата Световна Война Германия има повече Нобелови награди отколкото всички останали страни взети заедно). Ако видите биографиите на първите американски нобелисти всичките са с немско образование. Така, че няма такова нещо като исторически детерминизъм (както му викаха на това през Комунизма). Всичко зависи от това по какъв път ще поеме България.