На верен път. Отново

В последните 18 години Сърбия придоби два навика, трагични за нея и лоши за Балканите - да води войни (които губи) и да се връща всеки път отначало. За последно това се случи през 2003 г., когато насред Белград беше убит Зоран Джинджич - човекът, който искаше да заведе в Европа разкъсаната от Милошевич страна. На Сърбия й трябваха цели 5 години, за да намери отново верния път. Тази седмица в Белград бе арестуван Радован Караджич - диригентът на най-ужасното клане на Балканите от Втората световна война насам. Ден по-късно новото сръбско правителство реши да върне в страните от ЕС посланиците, които бяха отзовани заради признаването на Косово. И двете събития са резултат от твърдата воля на президента Борис Тадич и неговите съюзници, които спечелиха трудни изборни победи и явно са решени да изведат страната от пагубното лутане между национализма и демокрацията. Добрата новина е, че реформаторът Тадич има достатъчно политическа мощ, за да наклони поне временно везните в своя полза - арестът на Караджич стана възможен, след като беше сменен шефът на специалните служби и от бившия босненски лидер бе свален политическият чадър. От Брюксел ще зависи това да стане трайна линия в политиката на Сърбия, защото националистите там никак не са се отказали от битката.

Сърбия има нужда от по-бърза интеграция, повече финансова и институционална помощ, но и от неотслабващ натиск, за да изпълни докрай всички задължения, включително и ареста на другия антигерой - Ратко Младич. Че ключовата държава за стабилността на Западните Балкани поема отново по верния път, е добра новина за целия регион. След като се отказаха от воденето на войни, на сърбите предстои да преосмислят близкото си минало, вместо да се оставят да ги препъва отново и отново.