С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 22 авг 2008, 16:03, 2499 прочитания

40 години след Пражката пролет Далече, далече на Изток

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Не е вярно, че България няма своята 68-ма година. Напротив, има и тя е по български уникална. Когато Прага поема като кислород свободата на словото, на предприемаческата инициатива, на различната музика дори, в София лицемерието е в апогея си. Окупаторите с танкове са на "освободителна" мисия, дисидентите - най-страшните врагове, ако не и луди.

България е първата страна, настояла по онова време за военна намеса в Чехословакия, и последната след падането на комунизма, която се извинява за участието си в смазването на Пражката пролет. Това е нашата 68-ма година и не е правилно да бъде забравена. Още по-малко да я отричаме, защото тя предопределя и бележи българския преход. Това, което сме сега. Добре е да си припомняме този факт всеки път, когато се шокираме от агентурното минало на някой уж дисидент или когато се учудваме на обществената толерантност към корупцията, злоупотребите и политическите манипулации.


Много са народопсихологическите обяснения защо комунизмът в България е толкова безалтернативен сред елита и покорно приеман сред народа; защо бунтът на масите не може да се случи и защо конформизмът се оказва най-стриктно следваната стратегия за оцеляване. Казват, че напредничавите са тези, които вместо да бягат, търсят конфликта, че прогресивните виждат в сблъсъка и противопоставянето възможност да се роди истината. До ден днешен обаче българският политически живот търси друго равновесие - на общия национален консенсус, на широката коалиция, на сговарянето. 68-ма година е също дълбока разделителна линия, която, както се видя след краха на системата, не може да бъде наваксана нито културно, нито икономически. На изток от 68-ма и на запад от 68-ма - факт е, че Пражката пролет също си имаше своя география. В която ние все още сме твърдо на изток.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Внимавайте на кого подарявате живота си Внимавайте на кого подарявате живота си

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

19 апр 2019, 4557 прочитания

Комисия за отстрелване на конкуренцията 1 Комисия за отстрелване на конкуренцията

Блокираната сделка за "Дунарит"

19 апр 2019, 2438 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
По втория начин

Пламъците над "Аванти"

Компанията за внос и продажба на алкохол и цигари има вече два опожарени обекта

Как Facebook ни управлява

Алгоритмите в интернет отговарят за това какво виждат и дори говорят милиарди души в целия свят

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Млади градски подкасти

"Градски детектив" навлиза във втория си сезон с още легенди и сюжети - не само от София

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа