С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 29 авг 2008, 16:00, 3205 прочитания

Новият паметник в София Пълна пустота

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От няколко дни насам в центъра на София - между "Александър Невски", стилната сграда на Светия синод и красивата църква "Св. София", седи нов паметник. Президентът, кметът и шефът на историческия музей Божидар Димитров (къде без него, като мирише на патриотизъм) откриха с военни почести, падане на колене и минута мълчание, статуя на българския опълченец. Да повторим - това се случи през август 2008, а не 1908.

Статуята на българския опълченец е един от много малкото паметници, открити през последните години в София, и само подчертава пълната интелектуална пустота, в която е потънала държавата. Посредствените патриотични изблици навсякъде избиват в бронз и героични пози. Тъжното в случая е, че София е неприятно празна откъм друго - паметници на идеи, интелектуалци и модерни концепции.


През последните няколко години в литовската столица Вилнюс например са открити паметници на хора като Адам Мицкевич, Ромен Гари и, представете си, Франк Запа. В Братислава може да видиш бронзова статуя на работник, който излиза от улична шахта, папарак, който снима иззад ъгъла, и паметник на целувката. В Берлин скоро ще се открие инсталация, посветена на гейовете и лесбийките, убити в концлагерите през Втората световна война...

През това време тук кънти на кухо. Паметник на опълченците сега е все едно някой съвременен писател да напише нещо като "Под игото" - остаряло повторение, което изглежда като фарс. Това ли е най-важното за нас през 2008? Какво сме научили през последните години? С това ли искаме да ни запомнят? Нямаме ли нещо смислено да кажем?

Тази неприятна картина на интелектуална нищета се допълва прекрасно от хората, финансирали строежа на паметника - някои от тях откровени мутри (вижте повече тук). Всъщност те са може би и обяснението за неговата поява. В тяхната изкривена логика даването на пари за паметник ги прави да изглеждат по-малко престъпници, а и определя жанра му. Защото как да събереш пари от ВИС за статуя на Радичков? Или да помолиш СИК да спонсорират скулптура по стихотворение на Далчев?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов отново е центърът на Вселената 5 Борисов отново е центърът на Вселената

Изборът на Кристалина Георгиева за МВФ

13 сеп 2019, 5896 прочитания

Обръч от боклуци Обръч от боклуци

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

13 сеп 2019, 2565 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Затънали до шия

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"