Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Глобалният триумф, в който се превърна церемонията по заклеването на 44-тия президент на Съединените американски щати Барак Обама, е лесно обясним. На 20 януари, както и през цялата си досегашна кампания, новият американски лидер маркира ценности, разпознаваеми на всеки език и континент - триумфът на разума над заблудите, на интелекта над посредствеността, на умението да разбираш и градиш над това да разделяш и рушиш. Което е по-важно, Обама успява да говори на различни групи хора за нещата, които ги интересуват, така, че да не звучи назидателно и поучително. Това всъщност са двете основни качества, които те карат да му вярваш: способността да градиш разумни планове и умението да ги обясняваш.

Разликата с българските политици е потресаваща. Вече години наред те остават затънали в посредствени клишета и изпразнени от съдържание фрази. Напъните на политическата класа да поведе части от обществото след себе си водят или до трагикомичен популизъм, или до безсмислени полуфабрикати като отварянето на спрените блокове в АЕЦ "Козлодуй".

"Днес ние дойдохме, за да обявим края на дребните недоволства, фалшивите обещания, взаимните обвинения и овехтелите догми, които прекалено дълго задушаваха политиката ни", каза Обама тази седмица на стотиците милиони хора, които гледаха на живо - по телевизията и в интернет, встъпването му в длъжност. Уви, тези думи ще бъдат валидни само за Щатите. Докато там хората и политиците формулират новите правила на играта, които ще позволят например финансовата криза да се преодолее по-бързо, тук премиерът прави обръщение към нацията, за да предупреди топлофикациите да внимават със сметките. Докато светът се променя, българските "лидери" са запънали крака в рядката кал на обществения живот и продължават да мислят, че политиката е изкуството да отлагаш решенията, докато станат безсмислени; че реториката се свежда до няколко десетки кухи думи, а избирателите са длъжни да скандират предварително приготвени лозунги срещу екскурзия до София.

*Не, ние не можем - обратното на предизборния слоган на Обама

Глобалният триумф, в който се превърна церемонията по заклеването на 44-тия президент на Съединените американски щати Барак Обама, е лесно обясним. На 20 януари, както и през цялата си досегашна кампания, новият американски лидер маркира ценности, разпознаваеми на всеки език и континент - триумфът на разума над заблудите, на интелекта над посредствеността, на умението да разбираш и градиш над това да разделяш и рушиш. Което е по-важно, Обама успява да говори на различни групи хора за нещата, които ги интересуват, така, че да не звучи назидателно и поучително. Това всъщност са двете основни качества, които те карат да му вярваш: способността да градиш разумни планове и умението да ги обясняваш.

Разликата с българските политици е потресаваща. Вече години наред те остават затънали в посредствени клишета и изпразнени от съдържание фрази. Напъните на политическата класа да поведе части от обществото след себе си водят или до трагикомичен популизъм, или до безсмислени полуфабрикати като отварянето на спрените блокове в АЕЦ "Козлодуй".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    ВК

    No, we can't* = Не, НИЕ не можем

  • 2
    Avatar :-P
    дедо Иван

    За един път се сещам когато българските политици са били в позицията "Yes, we can?" и то го употребиха както не трябва - Балканската война война 1912!
    ------------------------
    Но не са виновни политиците, просто българската народопсихология не приема "принципите" на протестантизма за индивидуалност и рационалност, за нас всичките "които не сме ние" са маскари които трябва да се оставят в блатото!

  • 3
    Avatar :-P
    Крси

    Много добър паралел с българската действителност. За съжаление, положението в БГ в момента е толкова безнадеждно и безизходно, колкото розово им се струва на поддръжниците на Обама. С тази разлика, че съм сигурен, че там нещата ще се случат, защото нямак как просто, а ние ще си седим в лепкавата кал и ще тънем в още лайна...с извенение....

  • 4
    Avatar :-?
    mary

    И аз мисля че нас няма да ни огрее. Ето още интересни мисли по темата за новата световна снадежда и големите очакжания http://blog.web-translations.com/tag/barack-obama:

  • 5
    Avatar :-|
    Калин

    мисля,че публикацията е много адекватна..абсолютно същото нещо ми прави впечатлоение и на мен в последните години...българските политици дори не се напъват да кажат нещо смислено, с което да привлекат вниманието на хората..особено,когато са на власт..тогава вече реторичният им арсенал се свежда до неангажиращи двусмислени позиции,но никога не дълбаят във същността на проблемите или под повърхността на вече медийно разискваните странни на даден проблем..може би разяитат на ниска взискателност от аудиторията си,знам ли :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

След истината, вдясно

След истината, вдясно

Постистината като предфашизъм

Постистината като предфашизъм

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK