Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 22 май 2009, 15:58, 3192 прочитания

Репресията срещу непокорните в съдебната система Този път чашата преля

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Едва ли има по-кратък начин да опишем това, което се случва в съдебната система, от думата репресия. Точно преди седмица двама млади и уважавани магистрати - Мирослава Тодорова и Калин Калпакчиев, изразиха гражданската си позиция, като разказаха за липсата на прозрачност и обективност в кадровата политика на Висшия съдебен съвет. Една седмица по-късно в съда, в който работи съдия Тодорова, започна масова ревизия, инициирана от самия председател. Докато инспекцията течеше, контролирано в избрани медии изтече информация, че тя има забавени дела - нещо, което, както се оказа впоследствие, не е вярно. Това обаче явно няма никакво значение, защото младият съдия плати цената за дързостта да говори.

Сходна е и съдбата на районния прокурор на София Александър Налбантов. Вече втора поредна година той си навлича гнева на височайши прокурори, след като изкарва наяве негримираното лице на правоохранителните органи. Личен конфликт със зам. главния прокурор беше причина в районната прокуратура да започне ревизия, докладът от която пак контролирано изтече в медиите. Налбантов беше охулен. Само зaради това, че е дръзнал да се изправи срещу хората, окупирали върховете на държавното обвинение.


Два идентични случая показват една мрачна реалност - съдебната система е демократизирана и реформирана само в докладите, които София изпраща до Европейската комисия. Никой няма желание нещата да се наричат с истинските им имена или пък някой да говори нещо различно от общоприетото. Истината обаче е, че чашата този път преля. За щастие търпението на младите и необременените в системата - също.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бъдещата енергийна реалност 1 Бъдещата енергийна реалност

Или защо сегашната криза е предпоставка за ускоряване на енергийния преход

24 май 2020, 3871 прочитания

Утре ли е вече?* 1 Утре ли е вече?*

Как пандемията промени Европа, седемте парадокса на COVID-19

22 май 2020, 5390 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
След тях и потоп

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10