Във всяка статия има нещо между редовете, което приема различен цвят и мирис, дори с малко пипване в подредбата на фактите и избора на събеседниците. От какво зависят цветът и мирисът? От интегритета и морала на автора, от непропускливостта му за компромиси, от свободата да изложи фактите без манипулация.

Ако си представим, че досиетата на журналистите и собствениците на електронни медии (вестниците предстоят) бяха отворени не само за работещите след 2006-а, както е по закон, а за всички от началото на прехода, картината щеше да е категорична. В ключовите медии, на ключови места – хора от Държавна сигурност.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    plap avatar :-|
    plap
    • + 2

    "Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от раменете си..."

    Това е истинската журналистика. Тя е диагноза, а не професия! За съжаление мнозинството от тези, които се наричат журналисти, не споделят подобно виждане. Те гледат на работата си като на бизнес, ако ми позволите играта на думи. А това означава, че приоритетите им са свързани с друга част от тялото им, която, ако може, ще натискат към топлите столчета до пенсия.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Кога ще ги стигнем хърватите

Кога ще ги стигнем хърватите

България е наполовина добре

България е наполовина добре