На масата на големите

Европейският съвет в Брюксел донесе добра новина. България имаше и отстояваше своя позиция по важна европейска тема, свързана не само с националния интерес, но и с глобални въпроси. Това трябва да е водещо заглавие във всички медии, тъй като рядко се случва София да има какво да каже в ЕС. Може да се спори дали България застана от правилната страна в климатичните преговори, но все пак - позиция има и премиерът не се крие зад фикуса, а я обявява. Жалко, че това се случва чак сега - България е член на ЕС от три години и отдавна трябваше да започне да се държи като равнопоставен партньор. Дано правителството запази новото си самочувствие, че страната не е само дежурната черната овца.

Да имаш мнение обаче не стига, за да те взимат на сериозно. Българската позиция за европейските преговори за срещата в Копенхаген е, че ние сме бедни и не можем да поемем изцяло отговорностите си, вменени от членството в ЕС. Това е лесно защитима теза предвид кризата и това колко много има да наваксва страната, за да достигне средните европейски стандарти. Същевременно обаче е трудно хем да искаш да играеш във висшата лига, хем да си вечно неможещият, бедният, оплакващият се. Ако България иска да е успешен член на ЕС, трябва да излезе от мисленето на нещастния роднина, който очаква винаги да бъде черпен за чужда сметка. Големите сядат на масата, гледат менюто и си избират това, което могат да платят и да преглътнат. И всички ги слушат.