Атомната енергия беше бъдещето

Как се развиват ядрените технологии и какво може да очакваме от тях

За автора

Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA от Американския университет в Благоевград, с дългогодишен управленски опит в Близкия изток, а преди това консултант по енергийни проекти в EMEA и ръководител на проекти в ТЕЦ "Бобов дол", модернизацията на блокове 1, 3, 4 в "Марица-изток 2" и редица проекти в "Лукойл Нефтохим".

Текстът се публикува в партньорство с www.gorichka.bg.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


13 коментара
  • 1
    ss avatar :-|
    SS

    Чудесна статия ...

  • 2
    evpetra avatar :-?
    evpetra

    А какво става с Белене? Покрай коронавируса да не се окаже, че пак тихомълком сме започнали да предплащаме милиони левове за нещо вредно и излишно?

  • 3
    orchis avatar :-|
    orchis

    Точно както преди 40 години имаше голям фокус върху позитивите от ядрената енергетика и малко се говореше за рисковете, сега се пише основно за проблемите и се пренебрегват важни теми. Например, малко се говори (в Капитал изобщо не се споменава), че последните разработки на реактори с бързи електрони решават доста от проблемите с ядрените отпадъци и сигурността, а отделно, позволяват скалиране на мощността. Факт е че засега излиза скъпо. Но, " нека не се заблуждаваме ", алтернативите (или възобновяемите алтернативи) също бяха скъпи преди да почне масовото субсидиране . Идеи като "Да предоставя евтина или най-добре безплатна енергия" са доста далеч от реалността.
    С горното, по никакъв начин не се опитвам да защитавам напъните за АЕЦ Белене. Към дадения момент, това е излишен, остарял и скъп проект. Освен това, повече от съмнително е, че имаме капацитет да го реализираме. Виж, да се усвоят едни големи пари, мераци и ресурс има бол.
    И накрая към Капитал, да се пише постоянно за свободни медии и в същото време, по такава важна и интересна тема, да се дава гласност само на едната страна, е свръх непрофесионално и лицемерно.

  • 4
    emy1584107924641899 avatar :-|
    Simeon Beloreshki

    Аз умишлено избягвах разговорите за различните технологии , тъй като крайните потребители не ги интересуват много тези детайли. Между другото ,за тези които се интересуват, в цитирания доклад за състоянието на атомната през 2019 има препратки и за “бързите” реактори ,като отбелязват ,че повечето проекти са прекратени. С две думи, има някакви дейности на заден план, но нито има нещо реално като технология , което може да доведе до прелом (съгласете се ,че дори да има нещо, то не може да достигне едни 50-100 ГВ в следващите 10 години.), нито има финанси подкрепящи един такъв подход, нито изградена световна логистична верига зартова .
    Реших,че няма смисъл и да се говори за управлението на отпадъците ,защото това би имало смисъл ,ако атомната тепърва ще се развива и очакваме те да се увеличават. Това е друга болезнена тема , без дългосрочно решение, но както казах в самото начало , исках да се концентрирам само в обещаваните положителни неща .

    До коментар [#] от "
    orchis
    ":

  • 5
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    Има неща, който не се споменават в статията. А те са няколко. Понятието икономическа изгода е странно. Токът е необходимост. И трябва да се произведе или да се внесе. Ако в България токът е скъп (за някои) - или да не се намери внос на евтин ток или да се откажат от тока. Трета възможност просто няма. Така че икономическата ефективност по-скоро трябва да се търси в загубите при преноса (тяхното намаляване) и ефективното използване (вклщчително кражбите).
    АЕЦ не са основна част в електропроизводството, а част от микса. Останалите участници са ТЕЦ, ВЕЦ, фото/ и вятър волтаици. Всичките те си имат генерични технически и експлоатационни недостатъци. Единствено миксът им, съчетан с внос на ток гарантира наличието на енергия.
    България е всъщност планинска страна. Много добра за строителството на язовирни каскади. Ние сме пред прага на липса на вода. Строителството на язовири и обновяване на водопроводните тръби са единственото, което ще помогне да се избегне Пернишкото безводие. паралелно ше се произвежда и ток по чзовирните каскади (не много, но все пак). А АЕЦ не могат да бъдат пренебрегнати. Просто няма как.

  • 6
    krasenh avatar :-|
    Красен

    Чудесна статия - поздравления! Добре структурирана, добре аргументирана и с много препратки за допълнително четене ...

  • 7
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "България е всъщност планинска страна. "

    Я отворете картата на България.

  • 8
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    "Я отворете картата на България."

    Отварям я! Виждал Рило-Родопският масив с врзх Мусала (2925 м.) - вторият по висоîна след Олимп на Балканския Полуостров. Виждам Стара Планина, пресичаща от запад на изток цяла България и появяваща се от другата страна на Черно Море под името Кавказ.
    Спасила България през август 1877, защото ако Сюлейман Паша бе преодолял защитата на връх Свети Никола над Казанлък ...
    Поглеждам Полуострова и научавам името му - Балкански Полуостров.
    Балкан на турски значи планина. Пък и 12 години съм работил като екскурзовод на терен, с автобусите през лятото съм кръстосвал известна част от България с групи чужди туристи. А и като погледна от прозореца си виждам Витоша и нощното осветление на пистата Академика. За да не забравя планините често се разхождам по Витоша.

  • 9
    emy1584107924641899 avatar :-|
    Simeon Beloreshki

    Мусала и по-висок от Олимп . Нищо общо със статията , но важно уточнение
    До коментар [#] от "
    Сатана Ликующий
    ":

  • 10
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "...врзх Мусала (2925 м.) - вторият по висоîна след Олимп на Балканския Полуостров. " А колко е висок връх Митика?

    "Територията на България е разпределена в пет височинни пояса, като 70% от нея се намира във височинните пояси до 600 m. Преобладават низините, равнините и хълмистите земи. Средната надморска височина на страната е 470 m ..." (Уикипедия)

    По-добре е да не споменавате, че сте били екскурзовод, за да не излагате гилдията.




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

А къде бляхте толкова време?

А къде бляхте толкова време?