Сбърканият кръстоносен поход

Всяка година горе-долу по едно и също време българското интернет пространство става свидетел на една и съща сапунена опера, която условно може да бъде озаглавена "Ей сега спираме торентите". Дежурните действащи лица в нея са местните представители на големите звукозаписни и филмови студиа, международни лобисти, собственици на интернет провайдъри и торент сървъри, както и хора на МВР, представлявани обикновено от емблематичния офицер от ГДБОП Явор Колев. В рамките на няколко седмици всички те започват да демонстрират завидна активност, разменят си обвинения с стил "е ли България най-големият интернет пират и как се стигна дотук", евентуално се провеждат 1-2 полицейски операции със съмнителен краен резултат, след което всичко замира. И така до следващата година.

Нелепото в цялата тази история е, че кръстоносният поход срещу онлайн пиратството в България следва изцяло сбъркана логика. В голяма степен той е насочен не срещу причината, а срещу следствието. Повсеместното разпространение на съдържание без уредени авторски права и бумът на торентите е резултат от липсата на адекватна легална алтернатива. Съвсем логично е в тази пазарна ниша да се наместят мъгляви субекти като ArenaBg и Zamunda, които да се опитат да спечелят от ситуацията на ръба на закона и отвъд него. И тъй като големите лейбъли следват своите остарели бизнес модели от последните няколко десетилетия, искайки 10-20, че и повече евро за своите произведения, пазарът им отвръща със звучен шамар. Вместо обаче да се опитат да се адаптират към дигиталния пазар (както например направи Apple с iTunes), търсенето и финансовите възможности на своите потенциални клиенти, правоносителите предпочитат да инвестират намаляващите си печалби в лобистки кампании и насъскване на правоохранителните органи срещу интернет индустрията по принцип.