Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Преди да стигнем до водещия разговор на седмицата – притиска ли правителството медиите, ще припомним части от първия редакционен коментар в първия брой на "Капитал": "Два са основните въпроси, които се задават на всеки нов вестник. Първият - кой стои зад него, вторият - каква е политическата му ориентация... За нас е естествено твърдим, че никой не ни казва как да пишем. Също толкова естествено е някой да не ни повярва. В такава ситуация разчитаме на самите текстове, на нашата позиция и на мнението на читателя.
Политическите ни пристрастия са прагматични - това, което работи и е смислено. Харесваме това, което смятаме за полезно, честно и добро за страната. Това, което е в интереса на честния данъкоплатец. Неудобна позиция. Все ще има някой да ни сложи етикет, че сме от другия отбор - което е нормално. Никой не обича кучето, което го хапе. Надяваме се да успеем да хапем." 4 октомври, 1993 г.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
3 коментара
Ако чакаме да чуем отговора на въпроса: Кое е първо? Яйцето, или кокошката?... Ще рече, никога няма да имаме желаните медии. А, желаните медии са необвързани и обективни. И, понеже техните ползватели са най-слабото звено от веригата, няма да има "прообществени" медии. Значи, обществото не може да разчита и на това средство за огласяне на мнението, прекарване на становища, преследване на цели, търсене на отговорност! След като обществото не е фактор нито в политиката, нито в икономиката, нито в медиите, нито в управлението, като прилагане на политически решения, тогава това какво е? Не е ли като при тоталитаризма? Само, че тогава имаше две страни, а сега не се знае колко са?!
Една медия може и да е независима и безпристрастна, което никак не означава качествена. Там вече нещата зависят от багажа на работещите в нея журналисти.
А те критика не могат да търпят. Затова и всякакви препоръки и забележки са оплакване към арменския поп.
Аз бих поставил и четвърто. ЧЕТВЪРТО, КОРУПЦИЯ. Журналистите са не по-малко корумпирани от служителите в контролните институции. Това се започна от момента, в който се осъзнаха като "четвърта власт". И се почна вземането... Взимат много сериозни суми, и то многократно. Взимат от двете страни (или от всяка от страните) в някакъв казус, добил публичност. Взимат не само пари. Затова у нас се заговори за поръчкова журналистика. За мен си е един елементарен слугинаж, облагите са екстра. Но това са българските журналисти, такъв и и народът ни. Почти всички са се формирали като слуги, чираци, шутове. ДРУГИ НЯМА, ПРОСТО НЯМА. Защото така е удобно...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.