Голяма работа

Докато криейтив машината на вътрешното министерство бълва операция след операция, а организираната престъпност по думите на министъра е притисната в ъгъла, по тихите улички на столицата се завърна един позабравен призрак - този на ксенофобията. В рамките на седмица в двата края на София станаха два грозни инцидента - пребити бяха защитници на правата на чужденците в дома за временно настаняване в Бусманци, а пред самото президентство група скинари нападна цигани, връщали се от чалга концерт.

За нация, в която еманацията на етическата толерантност е нездравият интерес към хомосватбата на Азис, тези две съобщения от текущата крими хроника будят силно притеснение. Изблиците на насилие с расистки привкус показват, че обществото е пропуснало основни уроци от първите седем години демокрация. Агресията към различните обаче е едната половина от айсберга. Скритата част е по-страшна. Ако разчовъркаме историята, ще видим, че държавата в лицето на МВР и прокуратурата практически е затворила очи за промяната в пейзажа на насилието. Тя не вижда тънката разлика между обикновеното пиянско сбиване и целенасочения побой над различния. Още повече че самите правоохранителни органи не знаят кой точно се занимава с тези инциденти и дори нямат статистика за тях, т.е. не могат да направят какъвто и да било анализ на проблема и така да стигнат до адекватното му решение. Да не споменаваме изобщо първия коментар на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов за побоя на младежите на път за Бусманци - "сбили се две групи леви и десни анархисти"...