Вдигането на завесите

Идеите за реформа в културата

Съотношението шум - пари в културата е доста неуравновесено. Парите, които даваме през държавата на театри, галерии и музеи, не са кой знае колко значима част от бюджета (под 100 млн. лв. за тази година), но воплите от страна на културтрегерите са непрекъснати и шумни. Истината, която важи за всички нереформирани сектори в държавата, е, че проблемът не е в парите, а в организацията.

Сегашният модел на финансиране на театрите, оперите и филхармониите, освен че е абсурдно сложен, изглежда като преписан от стар учебник от времето на социализма. Културните институти не могат сами да решават къде да инвестират приходите си, а за стимули за развитие на публика и намиране на спонсори не може дори да се помисли. Затова повечето от идеите на Министерството на културата за реформа на сферата звучат смислено и като крачка в правилната посока. Абсолютно естествен механизъм е финансирането на една институция да бъде обвързано с качеството, което тя предлага. А в случаите, когато финансирането е държавно - и с публичния ефект, който институцията продуцира. Важно е също театрите, оперите и филхармониите да разполагат със собствените си приходи и сами да определят дали ще ги инвестират в реклама, турнета или бонуси за успешните представления.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'
    • - 1
    • + 4

    Това не е завод, за да се търси резултат накрая в склада.
    Правенето на изкуство е нещо съвсем различно. Иска се не някакъв план или график, а нагласа на творците и настроение в публиката. В края на процеса трябва да има удовлетворение.
    Обаче творецът не е творящ докато мисли за ниската си заплата, която не му стига да преживее месеца. И публиката не е много. Българската нация е силно опростачена - какво му говори на един тийнейджър името на Калуди Калудов, сложено до Илиян (чалгаджия някакъв). Малко хора до 40-годишна възраст ще се сетят за постановка с Райна Кабаиванска, но за другата Райна...
    Това ни е обществото, няма връщане назад. Остава само да се помисли за условия елитарния слой хора (не говоря за типажи като Арабаджиеви или Баневи, нито за някой "пидал" като ватмана Евгени) да могат да влагат в елитарно изкуство. В цяла културна Европа опера и театър са щедро спонсорирани от богати меценати, нали? В крайна сметка излишекът от пари не винаги се превръща в културна потребност, особено в тези географски ширини... Но който се чувства предразположен да помага, нека го прави с чисто сърце...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Позицията на редакциите

Позицията на редакциите

Новият ядрен шантаж на Путин

Новият ядрен шантаж на Путин