Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спор няма

5593 прочитания

Нова Зеландия, 1894 г. Тогава за пръв път е въведена минималната работна заплата. За този век администрирането на цената на труда се е превърнало в поле за безкрайни спорове между икономисти, работодатели, синдикати, администрация и др.

Същият диспут за съжаление се води и сега в България. Казваме "за съжаление" поне по три причини:

Първо, аргументът за социалната функция на минималната работна заплата просто не важи в условията на криза. Всяко повишаване на разходите на работодателите в тази несигурност ще доведе до ръст на безработицата, натиск върху бюджета и допълнително забавяне на икономиката.

Второ, дебатът за минималната заплата за пореден пък показва, че в България правителствата предпочитат силово да наложат нещо (в случая изсветляване на доходите) вместо по-ефективния подход да създадат условия това да се случи от само себе си (например чрез намаляване на осигуровките)

И трето и най-важно. С лансирането на подобни идеи правителството може само да минира ефекта от най-сериозния си успех досега – обещанието, че и следващата година няма да вдига данъците. Защото няма кой да инвестира в страна, където правителството те заставя да се държиш антипазарно. За това спор няма.

Нова Зеландия, 1894 г. Тогава за пръв път е въведена минималната работна заплата. За този век администрирането на цената на труда се е превърнало в поле за безкрайни спорове между икономисти, работодатели, синдикати, администрация и др.

Същият диспут за съжаление се води и сега в България. Казваме "за съжаление" поне по три причини:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Поредната изцепка на авторите на "Капитал". По някаква причина тези, иначе качествени, журналисти се превръщат в отявлени пазарни фундаменталисти. Опитват се да отричат нещо, което е възприето във всички модерни държави и което съществува без изключение във всички страни-членки на ЕС. Там се практикува минимално почасово заплащане, което се движи в тесни граници в рамките на съответната икономика при отделните браншове.
    Тук минималната работна заплата е полезен фактор за управление на трудовия пазар. Това е безусловно, тъй като нашите капиталисти са идиоти, които си мислят, че когато плащат заплата, това е един вид жест на добра воля. Нищо подобно - заплатата е цена на труда, цена на лоялността, цена на ползваната компетентност, цена на похабяването и т.н.
    Първият аргумент е несериозен. Няма как да се мотивира отказ да се дадат едни 30 лв./месечно за труд. Това прави по-малко от 1,50 лв./ден на зает. Няма нормално обяснение защо в цената на един продукт или услуга най-ниската компонента трябва да е за труд. Тази сума никак не може да затрудни бизнеса, а тези със затруднения - ами сбогом, явно не стават. Не може да натовари и бюджета - много малко хора в бюджетната сфера работят на минимална заплата. Глупостите за ръст на безработицата и за забавяне на ръста на икономиката дори не заслужават коментар.
    По-безсмислен аргумент от втория трудно може да се измисли. Идеята за сваляне на осигуровките не може да се реализира при този дефицит в бюджетите на НОИ и НЗОК. Отделно вечее ясно, че постоянното сваляне на осигуровките не води до изсветляване на икономиката. Има някакъв ефект, но той се дължи повече на външните инвеститори, а не на местните работодатели. Затова трябва да има и минимална работна заплата, и минимални осигурителни прагове. Просто не може да се разчита на никаква добросъвестност на българския работодател - затова само със сила рябва да се научи на ред и дисциплина. Пак го казвам - ако не може да плати заплата и осигуровки, по-добре да спуска кепенците и да отива самият той да се цани за бачкатор.
    По третия аргумент имам сериозни забележки, въпреки че има някаква тънка логическа нишка. Правителството никак не кара търговците да се държат антипазарно, не виждам нито един аргумент за това. Не можеш да изгониш инвеститор само с вдигане на МРЗ и повишаване на разходите за труд с още няколко лева за данък и осигуровки. Но тенденцията да се говори за вдигане на данъци и осигуровки наистина е неприятна, ако се случи - това вече ще е проблем. Тогава наистина няма да има спор...

  • 2
    kamendc avatar :-|
    Камен

    МРЗ може да не е много пазарна мярка, но то в България истински свободен пазар има ли? Има монополи, олигополи, картели... вижте цената на бензина, на тока, газа, и на какво ли не друго.
    Една по-висока МРЗ ще преразпредели повече от създадената стойност към работниците от чорбаджията им.
    Тъй като чорбаджията обикновено консумира БМВ-та, вносно уиски, и силикон за любовницата, а работникът местни стоки (хляб, ракия, цигари) мисля, че това доста ще намали дефицита по текущата сметка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

След истината, вдясно

След истината, вдясно

Постистината като предфашизъм

Постистината като предфашизъм

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK