Изпратете "ц-ц-ц-ц" на кратък номер
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изпратете "ц-ц-ц-ц" на кратък номер

Изпратете "ц-ц-ц-ц" на кратък номер

Домовете с деца с увреждания

4067 прочитания

"Ц-ц-ц-ц", казваме всеки път, когато се сблъскаме с неудобната истина - в домовете децата излежават своята доживотна присъда без право на помилване. "Ееее, браво, най-накрая да го направят", възхищаваме се, когато някой реши да размаха тази истина и я припознае като кауза. Когато еуфорията му премине и ние забравяме. "На кого да пратим sms тази коледа - на момичето, дето чака трансплантация, или на  дечицата от някой дом. А на кой дом предпочиташ", чудим се по празници. Понякога носим банани, дрешки и почти здрави играчки. После ни тежи от видяното, но бързо ни минава - като позабравим.

Преди няколко седмици БХК извади поредната черна статистика - 238 деца са починали за последните 10 години в домовете за малчугани с увреждания. "Ц-ц-ц-ц", казахме си ние. Прегърнати с прокуратурата, правозащитниците тръгнаха да търсят виновните - конкретни грешки и бездействие, конкретни хора.

Днес темата е забравена. След няколко месеца държавното обвинение вероятно ще обяви, че е привлякло еди-кой си като обвиняем - "Ееее, браво!", ще кажем ние и дори ще се зачудим дали да не подкрепим прокурора с някой sms. И после пак ще забравим.

А решението на проблема не е тайна за никого - държавата трябва да направи всичко възможно децата да не попадат в такива институции. И да стимулира хората да приберат тези от тях, които сега се намират зад стените. Защото тези деца са съвсем нормални. Те нямат нужда от кашон банани, ненужен  XXL t-shirt, прясно боядисани стени или second hand играчки. Имат нужда да са част от нашия свят - на цъкащите и изпращащите sms-и.

"Ц-ц-ц-ц", казваме всеки път, когато се сблъскаме с неудобната истина - в домовете децата излежават своята доживотна присъда без право на помилване. "Ееее, браво, най-накрая да го направят", възхищаваме се, когато някой реши да размаха тази истина и я припознае като кауза. Когато еуфорията му премине и ние забравяме. "На кого да пратим sms тази коледа - на момичето, дето чака трансплантация, или на  дечицата от някой дом. А на кой дом предпочиташ", чудим се по празници. Понякога носим банани, дрешки и почти здрави играчки. После ни тежи от видяното, но бързо ни минава - като позабравим.

Преди няколко седмици БХК извади поредната черна статистика - 238 деца са починали за последните 10 години в домовете за малчугани с увреждания. "Ц-ц-ц-ц", казахме си ние. Прегърнати с прокуратурата, правозащитниците тръгнаха да търсят виновните - конкретни грешки и бездействие, конкретни хора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Много слаба статия. Все едно, че е преписана от коментарите в сайта.

  • тимирут'

    Не одобрявам идеята държавата да се грижи за всичко и да е виновна за всичко. Домове трябва да има защото утре поредния глупак ще зареже поредното дете на улицата. Предпочитам живо бебе в дом за деца, отколкото удушено бебе в наилонова чанта в контейнер за смет. По-добре да има някакъв подслон, топла храна, някоя дреха, отколкото да спи в кашоните или под мостовете. Играчките "секънд хенд" са за предпочитане пред никакви играчки, а никак не схващам какво е лошото на боядисаните стени...
    Не сме дорасли да закрием домовете, защото много жени си зарязват децата - самотни майки, ученички, студентки и т.н. поради невъзможност да се грижат за тях. У нас има много бедни семейства, които в един момент изпадат в невъзможност да си осигурят издръжката, много цигани също го правят по навик. А когато едно дете бъде изведено по необходимост от семейството му, къде ще отиде - пак в дом за деца. А другите деца - с нелечими заболявания - те на пътя ли да останат?

  • 3
    borianap avatar :-|
    borianap

    Идеята, тимирут, е да се работи към това децата да се отглеждат в семейна среда, изоставяните да бъдат осиновявани, а за децата с увреждания да бъдат създадени условия да се гледат от родителите си в къщи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

ак-ват-сО

ак-ват-сО

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK