Бой, кал, обиди и ругатни, скубане, дърпане и много банани за символичните 69 стотинки. Така премина миналият четвъртък. Баталните сцени и опашките пред магазините са същите като преди 20 години. Разликата е в предлагането: преди клиентите вкарваха по един лакът в ребрата на съседа, за да се домогнат до последния хляб в магазина. Сега битката е на фона на изобилие, но подбудена от примамливо ниските цени.
Едва ли обаче тълпата пред все още опасаните с вериги врати в 6 сутринта на новия хипермаркет (виж поредния тук) е добра новина. Напротив, тя издава нещо много важно, характерно за българския пазар. Той все още е толкова чувствителен към цената, че дори и един банан за 69 стотинки може да го разклати. Погледнато отгоре, няма много положителни сигнали, които да показват, че покупателната способност ще расте. Или поне не бързо.Това се преплита с обективните фактори като брой на населението и каква част от него е работоспособна: над 2 млн. пенсионери при 7 млн. жители. Това може би е добър повод за всички инвеститори - български, но най-вече чужди, да анализират какъв ще е потенциалът на пазара през следващите години. Може да се очаква, че както сега влизат с фанфари и масирани кампании, някои вериги ще излизат от пазара, макар и по-тихо. Изводите са два: важно е търговците да си правят добре сметката, но още по-важно е да станат истински конкурентни и да се борят за лоялността на своите клиенти със средствата, с които го правят в другите страни. Не само с временно ниска цена и компромис към качеството.
Бой, кал, обиди и ругатни, скубане, дърпане и много банани за символичните 69 стотинки. Така премина миналият четвъртък. Баталните сцени и опашките пред магазините са същите като преди 20 години. Разликата е в предлагането: преди клиентите вкарваха по един лакът в ребрата на съседа, за да се домогнат до последния хляб в магазина. Сега битката е на фона на изобилие, но подбудена от примамливо ниските цени.
Едва ли обаче тълпата пред все още опасаните с вериги врати в 6 сутринта на новия хипермаркет (виж поредния тук) е добра новина. Напротив, тя издава нещо много важно, характерно за българския пазар. Той все още е толкова чувствителен към цената, че дори и един банан за 69 стотинки може да го разклати. Погледнато отгоре, няма много положителни сигнали, които да показват, че покупателната способност ще расте. Или поне не бързо.
12 коментара
Първите, които ще усетят променита - Била. Високи цени и остаряла пазарна концепция.
не разбирам поведението на хората при откриването на лидл, но пък днес се е случило същото в щатите.и там ли хората са с ниска покупателна способност?едва ли.
Хората направо са озверели - това именно е лошият знак.Лично аз отдавна не бях виждал хора така масово да се нахвърлят и изкупуват продукти само защото са евтини.Пример - днес Кауфланд предлага моркови за 0,35 лв. за килограм.Ако боят за банани си го обеснявам,битката за моркови - не.
Била са гъвкави и няма да имат проблем . Освен това те са собственици и на евтините "Peny Market".
Във Виена дори и повечето квартални магазини са "Била" при все , че иам всякакви вериги.
аtpetrov , ако не си забелязал на Запад и в Америка стават подобни неща но не за храна , а за плазмени телевизори , игрови конзоли по за 300 долара или разпродажба в Хародс например...
Тук боят е за жълти стотинки , което показва само колко наистина сме бедни.
stenk, прав си, но блъскането и тъпченето на хора си е унизително, независимо дали е за плазма или банани
Такава е човешката природа. Хората не са много различни.
Бедна държава и примитивен народ. Бедността е много силен стимул за оскотяване на хората и показване на публично място на всички най-долни черти на характера, все едно дали ги разглеждаме индивидуално или общностно. Само най-автентичните неандералци могат да си позволят да се подложат на унижението да бъдат мачкани и тъпкани за врзка банани, да им посинеят ребрата за стек рапично олио и да останат без част от косата си за кутия шоколади. А какви са тия прехвалени мениджъри, които не се погрижиха нито за клиентите си, нито за поверената им собственост? Как може да не се създаде ред в тълпата пред и вътре в търговския обект, та даже да се изкърти врата на входа? Това си е чиста проба непрофесионализъм и безотговорност и може би не е зле полицията да ги поразследва малко заради създадените условия за умиране на хора - някаква разлика от "случая Индиго" има ли?
Иначе е вярна забележката за търговските навици тук и там. Задоволеният човек мисли за детайли в лукса си - плазмен телеевизор и кухненски робот, евентуално за игрална конзола и такива глезотии, ние тук сме на ниво хляб и сирене... И така ще си останем още дълго, щото чипът ни само корозира, не се сменя...
Не бъдете толкова щедри откъм квалификации на хората, наредили се пред магазина. Ако не бяха принудени, нямаше да висят от 6 сутринта и да правят цирк. Да, грозно е, жалко е, че дотам сме стигнали, но това не е повод да се присмиваме на бабите с пенсии от по 200лв. Такива изпълнения не се случват за първи път у нас, не разбирам защо се вдига толкова шум...
Не се присмиваме ,просто наистина в България за съжаление борбата е за хляб и сирене.
Затова са и нелепи приказките на Б.Борисов , дето ни обяснява да се радваме , че тук не е лошо като в Ирландия или Франция , или Гърция.
Поколения българи могат само да мечтаят за стандарта на затъналата в криза Ирландия и бунтуващата се против пенсионнта реформа Франция.
Ако взимаш 1500 евро пенсия или 700 евро минимална залата и ти ги намалят с 10% много ясно че ще те заболи и ще протестираш.
Смешно е обаче да взимаш 100 евро пенсия и 120 евро минимална зпалта и да се радваш ,че поне няма да ги намалявят :-)))
Непросветения човечец и бабите на село обаче цъкат с език и си викат " Брей мааму стара , глей кво става и колко зле са в Европа , кризата е навсякъде . Тук сме си добре все някога ще се оправим "
И така вече не знам колко десетилетия . Робска психика.