Популизмът пристрастява

"Ако спориш правилно, няма как да се окаже, че грешиш",  казваше главният герой във филма "Благодаря за пушенето" - забавна сатира, показваща лицемерието на скъпоплатените лобисти, които защитават интересите на тютюневите производители. Част от това лицемерие видяхме на живо през тази седмица, когато под натиска на няколко лобита (на тютюневите компании, хотелиерите и ресторантьорите) управляващата ГЕРБ реши да отложи пълната забрана за тютюнопушене на обществени места с три години.

Отдавна стана ясно, че реформите не са по вкуса на Борисов, защото му печелят врагове и стопяват рейтинга на ГЕРБ. Досегашният път на правителството беше белязан от множество такива компромиси с дадените предизборни обещания, които също получаваха витиевати обяснения (най-често с кризата). Популизмът в политиката е като никотина за пушачите - води до пристрастяване. Така управляващите постепенно развиха вреден навик - да отлагат трудните решения за бъдещето с надеждата, че някой друг ще трябва да го свърши вместо тях. Те знаят, че това, което правят, не е  редно ("Моята вътрешна убеденост е, че трябва да има тотална забрана и в малките заведения", каза през седмицата Борисов), но нямат волята да го наложат. Особено преди избори. Затова не очакваме да признаят някога, че са сгрешили. Аргументи винаги ще се намерят...


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
11 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67
    • - 3
    • + 32

    Голямата Уста и Фурнаджийска Лопата ББ в действие.
    Както по въпроса за пушенето, така и по всички други съществени въпроси.
    А медийната му "война" с Първанов и Станишев е само за балъците, така че да им се отвлече вниманието от провалите на управлението.
    Ако това "лъкатушене" може да се нарече "управление" (ако така лъкатушиш с колата си първият катаджия бит рябвало да ти вземе книжката, стига поне той да е на мястото си).

    Нередност?
  • 2
    rapidfire_ avatar :-|
    rapidfire
    • - 1
    • + 27

    Искам да задам само един отговор: ;)

    Посочете единствения политик провел болезнени, но очевидно необходим реформи в последните 20 години?

    Моля познайте от три пъти. ;)

    Нередност?
  • 3
    agrotuz avatar :-P
    тимирут'
    • - 3
    • + 29

    До коментар [#2] от "rapidfire":

    Три пъти премислих и все стигам до един очевиден отговор - Иван Костов създаде сегашната България. Има недостатъци, но поне наподобява съвременна европейска държава.
    Жалко за загубените години преди 97-ма, но още по-жалко за липсата на развитие след 2002-ра, когато от властта излязоха последните хора от екипа на Костов. И така вече девет години...

    Нередност?
  • 4
    mto avatar :-P
    mto
    • + 23

    До коментар [#2] от "rapidfire":

    Българите не обичат болезнени реформи, колкото и необходими да са те. Те предпочитат да се свият на топло и някой друг да ги спаси, а след като тежкото отмине, да се изправят и да го наритат. По тези места историческата памет е по-къса дори и от един мандат време.
    Колко хора си спомнят сега барикадираното кръстовище пред Софийския университет, и магазините в които хлябът струваше всяка вечер два пъти повече от сутринта на същия ден?

    Нередност?
  • 5
    rapidfire_ avatar :-P
    rapidfire
    • + 16

    Никой не обича да ляга под ножа, ама като се наложи - трябва.
    В противен случай е обречен во веки да куцука на патерици след другите.

    И колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-леко ще ни е. ;)

    Нередност?
  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • - 5
    • + 8

    А може би кафа от реформи и рИформи...... време е и да престанем.... не може 20 години все да се реформираме, нали, трябва и да поработим.....

    Нередност?
  • 7
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack
    • + 10

    До коментар [#2] от "rapidfire":

    Всички се сещаме, но също така се и сещаме и как беше "възнаграден". И именно заради този пример въобще не е учудващо, че Бойкан се дърпа да взима болезнени решения.

    Нередност?
  • 8
    zaza avatar :-?
    zaza
    • - 3

    Един интересен филм за лобист за тютюневия бизнес!
    http://zamunda.net/browse.php?search=thank+you+for&cat=0&incldead=1

    Нередност?
  • 9
    shristov avatar :-|
    shristov
    • + 9

    Основната цел на Борисов винаги е била да бъде във властта.

    Единствената съществена разлика между него и другите плебс-партии - БСП, ДПС и НДСВ е в това, че официално се обявява за десен (макар че точно като тях е популист до мозъка на костите си).

    Всички в България видяха, че дясното управление носи ползи - като започнем от баба Пена и дядо Груйо и стигнем до господина екс-цар. След управлението на Иван Костов няма нито един случай, в който сериозен политик обявява, че ляв. Напротив, всички са десни или клонящи надясно, само че за разлика от проклетия мавър - _правилни_ десни. Тоест такива, които мислят за бедните. За горкичкия отруден народ. Неправещи болезнени неща. Добрички.

    Борисов просто е най-крайният - и съответно най-лъжливият, като се има предвид същината на дясното (ефективно управление, независимо от политическата цена) и истинската цел на социо-мафията - лично обогатяване от държавната софра.

    Основният въпрос, на който трябва да отговорят всички цоцалисти е следният: как хората да им позволят да бъдат във властта? Очевидно трябва да обещаваме и доколкото е неизбежно - да даваме неща на народа (затова сме и леви и/или популисти). Добре, ама откъде да ги вземе? Ми, откъдето има - от богатите.

    Най-важното обаче е да изглеждаме правилни в очите на народа. Тези, които ще го заведат до светлите бъднини. Значи, какъв трябва да бъде месията? В България отговорът е ясен: св. Боко трябва да е мъжкар и самодържец, да е навсякъде, където има проблем, да бие лошите и да ги наказва за миналите им злодеяния и да дава на нас, добрите. Без все пак да ни кара да си даваме твърде много зор, нали.

    Нередност?
  • 10
    zepko avatar :-|
    zepko
    • - 1
    • + 9

    ПОГО, ИЛИ КАК ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАМЕ ДО СМЪРТ

    "Истински пригодна тоталитарна държава ще бъде онази, в която всемогъщата изпълнителна власт ръководи население от роби, които не е необходимо да бъдат насилвани, за да се подчиняват, защото те обичат своето робство."

    ...

    Олдъс Хъксли прави това пророчество в предговора към второто издание (1946 г.) на своята антиутопия "Прекрасният нов свят". По същото време Джордж Оруел вече пише друга антиутопия - "1984", с която ще изпрати читателите си 40 години напред в мрачното бъдеще, когато Държавата ще провежда всеобхватно проследяване чрез всевиждащата организация от анонимни наблюдатели, наречена Големия брат.

    ...

    Книгата на Оруел излиза през 1949 г. в Лондон. А точно тогава Рей Бредбъри също е започнал своята антиутопия "451 градуса по Фаренхайт". Тя ще види бял свят през 1953 г., за да предупреди за пожарните команди, които ще изгарят всичко, написано върху хартия. "В главите на хората трябва непрекъснато, до втръсване, да се набиват незначителни факти. Тогава те ще имат чувство за динамика, без въобще да помръдват. И ще бъдат щастливи!" - казва шефът на пожарната команда.

    ...

    "Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш", ще каже Рей Бредбъри в едно интервю през февруари 1966 г.

    Само месец по-късно (20 март) Културната революция в Китай ще започне с думите на Мао: "Ние имаме нужда от решителни хора, които са млади и не особено образовани", последвани от щурмуването на библиотеки.

    ...

    "Фантастите не се опитват да предвидят бъдещето. Те се опитват да го предотвратят" – ще обясни Рей Бредбъри в друго интервю от март 1975 г.

    Само месец по-късно бъдещето по Оруел ще се осъществи съвсем буквално в Камбоджа, където Пол Пот обявява: " Днес, 17 април 1975 г., в първият ден от Годината Нула, начело на страната, преименувана в Демократична Кампучия, застава вождът на Червените кхмери Брат №1".

    ...

    "Дълго отброявахме наближаването на 1984 г." - ще напише през 1985 г. медийният теоретик Нийл Постман, започвайки с облекчението на "по-самодоволните американци, че корените на либералната демокрация издържаха и поне оруеловските кошмари ни се разминаха".

    В книгата си "Да се забавляваме до смърт" обаче Постман ще предупреди за друг реално случващ се "кошмар" – този на Хъксли.

    ...

    "Визията на Хъксли внушава, че за да загуби човечеството своята свобода, познание и история, не му трябва никакъв Голям брат - хората накрая ще обикнат своя диктатор и ще започнат да обожествяват технологиите, които потискат способността им да мислят. Оруел се страхува от онези, които забраняват книги. Хъксли се страхува, че няма да има нужда да се забраняват книги, защото вече никой няма да ги чете. Оруел се страхува, че истината ще бъде скривана от нас. Хъксли се страхува, че истината ще бъде удавена сред море от безсмислици."

    ...

    Нийл Постман почина през 2003 г. До смъртта си продължаваше да припомня забележката на Хъксли за "почти бездънния човешки глад за най-различни форми на забавление". В последните си лекции често цитираше и мъдрия стар опосум Пого от комиксите на художника Уолт Кели: "Ние се срещнахме с врага. И се оказа, че това сме били самите ние!"

    ...

    Между другото същият Пого се "кандидатира" за президент на САЩ на изборите през 1952 г. И кампанията "Go Go Pogo" имаше страхотен успех! Опосумът разполагаше със собствен щаб, пишеше обръщения и "гледаше" от плакати със строга физиономия и назидателно вдигнат показалец, откровено подигравайки се на кандидата на републиканците генерал Айзенхауер.

    ...

    Пого беше кандидат-президент и през 1956 г. отново срещу Айзенхауер. И тогава вече набра толкова много привърженици, че един ден в ателието на създателя му Уолт Кели се появиха мрачни хора с шлифери и филцови шапки, които го посъветваха да прекрати майтапа...

    ...

    Представете си обаче, че е възможна и такава антиутопия:

    Някога някъде някой измислен герой (по-долу за краткост ще го наричаме Пого, макар и не съвсем справедливо) успява да спечели изборите. Той е некомпетентен за това, с което ще се заеме, но пък има таланта да пуска лафове и също като пожарникарите на Бредбъри да създава усещането за динамика, без нищо да помръдва реално.

    ...

    Но хората харесват Пого. И му се радват.

    Харесват го и му се радват дори когато разбират, че са наблюдавани и контролирани от "Големия брат". Харесват го и му се радват дори когато научават, че разпъва "чадъри" над бизнесмени с бирени прякори и дребни телкаджии, "къде рита" с тях мачлета в работното си време. Умиляват се на простодушния му начин да обяснява всичко "като за баба Пена от Бусманци".

    ...

    Най-важното - докато Пого всъщност доста обиграно "упражнява властта си с машинации, които трябва да бъдат сравнени с методите на мафията" (по германския "Ди Велт") – всички те се кикотят из форумите и социалните мрежи:

    "Нека идат терористи на талази,

    дюнера на ъгъла ни пази!

    Имаме летищен терминал,

    там ще бачка - който е ритАл!"

    ...

    Впрочем "Пого" се нарича и онова подскачащо устройство, с което, ако не си достатъчно сръчен, нито си стъпил стабилно с двата крака, можеш да се нараниш сериозно. Ей така – докато весело подскачаш, изведнъж губиш равновесие, залиташ и падаш. То е забавление до болка. В буквалния смисъл на думата "болка".

    ...

    Познавах дете, което много пъти беше падало от пого и въпреки това не преставаше да опитва пак, и пак, и пак. Причиняваше си дълготрайни страдания. Но не в името на краткото удоволствие от подскачането във въздуха, както си мислех, а защото обичаше самонараняването, харесваше му да си "чупи главата".

    Сега то би трябвало да е на 25 години. Родено е през 1985 г. и вече гласува на избори.

    ...

    "Възможно да е бил прав не Оруел, а Хъксли" – ще напише също през 1985 г. Нийл Постман. Хората няма да бъдат насилвани, защото ще обичат своето робство. Няма да търсят истината, а ще я приемат удавена сред глупости. Няма да страдат, а ще се хилят. Няма да бъдат наранявани, а ще се самонараняват. Врагът на Ние ще се окаже Ние.

    ...

    А един български автор също забелязал, че "при другите си лошавини игото има и една привилегия - да прави народите весели"! Понеже чувствали разтовареност от задължението да носят отговорност за живота си, такива общества основно се заемали със забавления - "една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството..., а ако има цигулари, то е върхът на земното щастие".

    ...

    Няма да ви кажа кой е този автор. Само ще издам, че всеки ден чета по 15 минути откъси от романа му, обаждайки се на произволно ЕГН. И въпреки пращенето в слушалката, съвсем скоро ще стигна до последното изречение:

    "Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира."

    автор: Любослава Русева

    източник: Dnevnik.bg

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Тях не ги е страх

Тях не ги е страх