Не може да не ви е направило впечатление, че от известно време насам темата за храната не излиза от медиите. Заради цените на хляба започнаха бунтовете в Египет. На родна почва поскъпването му стана причина за обвинения в картел към пекарите, които се пренесоха и на политическата сцена. Пак заради храните антимонополната комисия обвини големите търговски вериги в координиране на цени и промоции. И всичко това се развива на фона на "печащите" се нови стандарти или изисквания за качество – на хляба и на лютеницата.
Дори и да не се окажат верни прогнозите за ръст на цените на храните през идващия 20-годишен период, ясно е, че темата ще е сред водещите през 2011 г. Което всъщност е хубаво – незаинтересуваността какво точно ядеш, стига да имаш нещо на масата, е черта на бедните общества.
В този смисъл желанието за изчистване от лошите подобия по рафтовете на магазините (или поне за ясното им маркиране) е супер. Проблемът обаче е, че в България връзката между добрите планове и изпълнението им се къса. Пример за това са и малкият брой проверки по държавните стандарти, и скандалите около "Стара планина" и качеството на хляба, и недоверието към работата на Агенцията по храните, независимо от фанфарите при обявяването й.
Затова, преди да се въвеждат модерните стандарти, е добре да се осигури и демонстрира честен, независим и заслужаващ доверие контрол. Което след последните скандали е трудна задача. Която трябва да бъде решена, ако не искаме новите правила за бирата, мюслите и маринованите гъби например да бъдат приемани само с иронична усмивка.
Не може да не ви е направило впечатление, че от известно време насам темата за храната не излиза от медиите. Заради цените на хляба започнаха бунтовете в Египет. На родна почва поскъпването му стана причина за обвинения в картел към пекарите, които се пренесоха и на политическата сцена. Пак заради храните антимонополната комисия обвини големите търговски вериги в координиране на цени и промоции. И всичко това се развива на фона на "печащите" се нови стандарти или изисквания за качество – на хляба и на лютеницата.
Дори и да не се окажат верни прогнозите за ръст на цените на храните през идващия 20-годишен период, ясно е, че темата ще е сред водещите през 2011 г. Което всъщност е хубаво – незаинтересуваността какво точно ядеш, стига да имаш нещо на масата, е черта на бедните общества.
1 коментар
Алооо, Капиталците?! Само толкова ли можете? Това "материалче" е голям резил за автора му. С кеф бих му орязал хонорарите на тоя неумел писач. Много разхвърляно и бездарно е пробвал да дава някаква теза...
Всяка нормална държава, още повече европейска, а пък за член на ЕС е задължително - та всяка такава държава е длъжна да утвърди система от стандарти. Не само за храните, а за всичко, което касае масовото потребление. Когато това се случи - следващата стъпка е да се въведе жесток и безкомпромисен контрол. За храните товаа ще е задача на служителите на БАБХ. Но контролът е последващ, а не превантивен, което май не е схванал авторът ви. Схемата е много проста и лесна за разбиране - модерната държава се крепи на схемата право-задължение-отговорно
Сега за останалите недомислици в статийката. Скандали със стандарта "Стара планина" няма. Стандартът е доброволен, но фирмата поема ангажимент да го спазва и за нея става задължителен. Ако не може да го спазва - няма да етикетира по стандарта. Ако не иска да го спазва, да не поема ангажимент. Появява се соя в стила на старите практики на ментетата и става скандал. Ами ще стане... Обаче не скандалът е проблем - проблемът е, че държавата заради лобизъм и корупция допусна да се компрометира целият стандарт и се подкопава доверието на потребителите изобщо в стандартизацията.
Скандал с големите вериги има, но вече е късно. Те от самото начало работят в картел и това не подлежи на съмнение. Защо се бавят санкциите, това е големият въпрос. И защо не започнат подобни скандали и за горивата, където също има очевиден картел. Време е да се довърши и скандалът с мобилните оператори. Изобщо, в България когато се случи нещо добро, то е или след голям вътрешен скандал, или под външен натиск.
И пак за храните. Имаше скандал с картела за олиото, имаше глоба - сега историята се повтаря. Подобно нещо се случва и със захарта, където има олигопол за високи цени - захарните заводи са собственост на две фирми. Картел има и при брашното и хляба. Всъшност повече при брашното - защото мелниците са тези с огромните печалби в момента. Няма друг бранш, който в момента да трупа печалби от порядъка на 130-150 % - какво повече е нужно за да се направи преглед и да се наложат глоби за картелиране?! При хлябът укоримо е едновременното вдигане на цените и поддържане на еднаква минимална цена за продажби "на едро". Но там сякаш е проблем на оцеляване, не на печалби. Защото хлебарите са в много сложна ситуация - от едната страна са мелничарите с високите цени, от другата са хипермаркетите с изискванията за ниски цени и големи обеми, от третата са потребителите с ниските доходи.
Един съвет - не смесвайте несъпоставими и неотносими към темата тези и проблеми. От този "тюрлюгувеч" файда няма...