Когато държавата разпределя пари за медиите, рискът от корупция е огромен. Няма политик, който да не се поблазни да получи специално отношение. А медиите по презумпция са именно онези, от които зависи да разследват и оповестяват подобни конфликти.
Както показват числата, в последните години държавата във всичките й измерения - през общини до агенции и министерства - навлиза все по-сериозно на рекламния пазар. Съвкупно тя вече е един от най-големите рекламодатели в пресата. Това само по себе си не е лошо. Напротив, дава глътка въздух както за медийните групи, така и за рекламните и PR агенции по веригата, които силно страдат от свитите маркетингови бюджети на частните компании. Стига тези средства да се разпределят по ясни правила. Дори при европейските пари обаче нещата изглеждат объркани и безцелни, на принципа "трябва да изхарчим едни пари". А те са само най-видимата и прозрачна част от айсберга от държавна реклама, която достига до медиите.
Освен съмнителни медийни практики комуникационните стратегии на еврофондовете показват цял набор от проблеми. Администрацията няма представа какви цели иска да постигне, не формулира ясни задачи пред изпълнителите на поръчките и затова често пилее пари за всичко - няма много логика да информираш 5 хил. земеделци за определена мярка по националната телевизия например или да опитваш да ограничиш консумацията на сол, като раздадеш 1000 чадъра и 3000 рекламни тениски.
Очевидно е, че се работи за количество, а не за качество. Това потвърждава две подозрения. Първо, че същината на оперативните програми често не се разбира от чиновниците. И второ, че този хаос стимулира лоши практики - сред които и купуване на влияние в медиите.
Когато държавата разпределя пари за медиите, рискът от корупция е огромен. Няма политик, който да не се поблазни да получи специално отношение. А медиите по презумпция са именно онези, от които зависи да разследват и оповестяват подобни конфликти.
Както показват числата, в последните години държавата във всичките й измерения - през общини до агенции и министерства - навлиза все по-сериозно на рекламния пазар. Съвкупно тя вече е един от най-големите рекламодатели в пресата. Това само по себе си не е лошо. Напротив, дава глътка въздух както за медийните групи, така и за рекламните и PR агенции по веригата, които силно страдат от свитите маркетингови бюджети на частните компании. Стига тези средства да се разпределят по ясни правила. Дори при европейските пари обаче нещата изглеждат объркани и безцелни, на принципа "трябва да изхарчим едни пари". А те са само най-видимата и прозрачна част от айсберга от държавна реклама, която достига до медиите.
3 коментара
Колкото по-малко се разпределя/преразпределя от държавата, толкова по-добре за гражданите на тази държава.
е да но цялата администрация е с разбирането "да се земат тука едни пари"
Тези парички, дето трябва да вземат и преразпределят са в т.н. "техническа помощ". Европейците са ги предвидили тези разходи, но едва ли са имали предвид да се прахосат точно по този начин. Лошото в цялата бъркотия от промоции и кампании всъщност е друго, не това че парите не се харчат ефективно, не дори и това, че се краде и злоупоребява с тях. Лошото е, че тези които трябва да се окажат накрая информирани са все така неуки и озлобени. Администрацията си е научила урока, фирмите - и те поне отчасти. Но информацията не е подходящо подготвена и поднесена на потенциалните бенефициенти, този проблем не може да се реши. Защото ...липсва образователно ниво сред потребителите. И понеже не стигат до парите - избухва завист и злоба типично по български...