Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Управляващите продължават да звучат необяснимо оптимистично, защото не осъзнават, че публичното признаване на проблема показва сила, а не слабост
Първата реч на Уинстън Чърчил като премиер на Великобритания е запомнена с откровението "Нищо друго не предлагам освен кръв, тежък труд, пот и сълзи". Сега Европа не е в начало на война, както тогава, но новогодишните обръщения на лидерите звучаха по подобен начин. Канцлерът на Германия Ангела Меркел каза, че Европа преминава през "най-сериозното си изпитание от десетилетия".
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
4 коментара
Боже, докъде се стигна с лиготията, да сравняват липсата на икономически растеж със смъртта на милиони човешки същества и със сриването на стотици градове до основи. Европа е по-скоро като затлъстял човек, който е отвикнал да се качва по стълбите, а току-що са му спрели асансьора за неплатен ток. Голямо изпитание!
Не съм съгласен с коментара. Безсмислено е да се опитваме да гледаме на кризата глобално, докато не си изработим вярната локална картинка. И друго - държавата е еманация на народа, значи - за такъв народ - такава държава...
Проблемът на икономиката ни не е в политиците, а в капиталистите. Няма значение какво казват световните лидери, нито нашите управляващи, а какво се случва в главите на предприемачите. Точно там е рядката боза, там лисват свежите идеи, там няма реалистичен поглед и смислени очаквания. Не е нормално да се очаква държавата да плати сметката за преяждането на "бизнесмените", защото бизнесът може да фалира и ще страдат стотици или хиляди, но ако закъса държавата - страдат милиони.
Държавата има нелеката задача да създаде условията за бизнес. Може да се каже, че тук няма нито едно утежнено условие спрямо която и да е произволна страна в ЕС - оценено като данъчни режими, осигурителна тежест и регулаторни рамки. Останалото е в ръцете на бизнеса - да инвестират и да се развиват. И да си плащат данъците и осигуровките. Последното не го правят, защото им е по-лесно да са "сиви" вместо изрядни, да мислят за далавери вместо за нормални бизнес-практики. Трудно им е, защото освен към държавата, са се научили да бъдат неизрядни и към банките и помежду си - факт са огромните несъбираеми кредити и междуфирмената задлъжнялост. Държавата няма да им създаде пазари - това е тяхна работа, но те сами се душат, докато държат работниците си бедни. Пак те са отговорни и за конкурентоспособността на производствата, както и за производителността на труда. Обаче, вместо инвестиции в технологии и повишаване квалификацията на работниците си, предпочитат да си купуват скъпи коли, яхти, че даже и самолети. Така няма да стане, затова нека тези капиталисти минат през чистилището на фалитите, и да се надяваме, че следващата вълна ще донесе ново поколение бизнесмени.
Колкото до държавата - тя ще се оправи и с това, което има. Ще ореже социалните плащания, ще редуцира собствените си разходи, ще въведе нови системи за управление. Но ще оцелее и ще дочака по-добри дни, а някои бизнесмени - не.
Интересно e че заглавието изпуска труда (тежък) от израза на Чърчил.
До коментар [#1] от "anona":
Отдавна не бях чела толкова добър коментар.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.