Доживяхме да видим публичен конкурс за избор на банка, в която да се депозират държавни пари. Пионерът е Държавната консолидационна компания (ДКК), която публикува покана за подаване на оферти за депозит на 93 млн. лв. до края на месец май. Ироничното е, че точно компанията, създадена да заобикаля закона - в ДКК се събират парите от приватизация, които иначе би трябвало да попълват Сребърния фонд, е първата решила да покаже малко повече прозрачност. Защото правила за конкурси и преди е имало, а може и самите конкурси да ги е имало. Може дори победителите да са избирани изцяло на пазарен принцип, но липсата на публичност говореше по-скоро за обратното. И така данъкоплатците научават от време на време, че повечето пари на държавните фирми са в една и съща банка.

Затова действието на ДКК безспорно е стъпка в правилна посока, но също така е много малка стъпка. Параметрите на конкурса не обещават голям интерес - срокът за депозита е твърде кратък, за да привлече много банки. Затова сега е важно обявеният конкурс да завърши също толкова публично, колкото и започва. Важно е останалите държавни дружества да последват този модел, за да се знае колко пари в кои банки и при какви условия държат, за да не се окаже тази по принцип добра новина само параван, зад който порочната практика да продължи.