Поуките от ACTA

Замразяването на българското участие в международния договор ACTA безспорно е важна победа за българското гражданско общество. Независимо че решението изобщо не означава оттегляне на страната ни от договора, а просто временно спиране на процедурата.

Макар че повечето протестиращи вероятно изобщо не са чели споразумението, а просто са чули, че "тайно е подписано нещо, което ще позволи да ни следят в интернет", демонстрацията на единство и непримиримост имаше смисъл. Те излязоха навън (и то при -10 градуса) в името на една абстрактна идея, каквато е свободата в интернет. Защото възможността за безконтролно следене в мрежата никъде не е упомената буквално в ACTA. Което не значи, че договорът не може да бъде използван като параван за налагане на мракобесно онлайн законодателство.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Хубаво е, че тези над пет хиляди души се изправиха срещу теоретичната заплаха за свободата за словото в интернет (а също и - да бъдем откровени - "правото" да точат  свободно филми и музика). Още по-хубаво обаче щеше да бъде, ако се протестираше толкова активно срещу  съвсем реално отнетите ни права.

Имаше ли масови протести срещу отнемането на демократичните ни права чрез манипулации на изборните практики? Да сте чували за демонстрации срещу рекордния брой подслушвания? Или пък срещу полицейското насилие?

Протестът беше успешен, защото не беше конфликтен, а замразяването на участието ни не струва на правителството нищо. Няма обидени, няма загубени пари.



Победата на гражданското общество със сигурност е хубава новина. Но сериозните битки тепърва предстоят.