Игра на затворници

Когато някой едър престъпник бъде вкаран в затвора, това въобще не означава, че той ще бъде изолиран от криминалната си дейност и ще се поправи, напротив

.Преди няколко седмици зам.-министърът на правосъдието Пламен Георгиев направи "изненадваща" проверка в бургаския затвор и откри пет мобилни телефона, таблет и устройство за интернет. Всичко завърши с пенсионирането на един зам.-началник. Преди години един директор на затворите каза, че ако имаше вода, и кораб можеше да се вкара вътре. И толкова.

Историята на Васил Маникатов обаче е показателна за тоталното разложение на правоохранителната система. Дори и в редките случаи, когато някой едър престъпник бъде вкаран в затвора, това въобще не означава, че той ще бъде изолиран от криминалната си дейност и ще се поправи, напротив.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Невероятната съдба на Васил Маникатов показва, че затворническата килия лесно може да се адаптира за нуждите на наркоразпространението. Пред зоркия поглед на служителите на Министерството на правосъдието и на прокуратурата Маникатов въпреки 9-годишната присъда и тежките обвинения за извършване на престъпления (пак от затвора) се държи като свободен гражданин. Той се връща в затвора само за да преспи, а през останалото време приятелката му го води на работа.  А всъщност не ходи на работа, а на фитнес с работодателя си.

Този панаир се случва пред очите на стотици маргинализирани затворници, които или не могат, или не искат да платят за по-лек режим. Те са вкарани зад решетките, за да се превъзпитат и да повярват във върховенството на закона, а в действителност виждат как държавата успешно се продава.

И тогава се питаме какъв смисъл въобще има въобще престъпниците да бъдат разследвани и съдени.