Благоприличието празна дума ли е за ВАС?

Скандалът, който се разрази преди две години около придобитите в Приморско терени от "крайно нуждаещи се" роднини на съдии на високи позиции, приключи тази седмица окончателно с пълната реабилитация на магистратите.

Петчленният състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди отмяната на наказанията, които Висшият съдебен съвет (ВСС) наложи на съдиите от ВАС Николай Урумов, Андрей Икономов и Панайот Генков.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Те бяха дисциплинарно наказани от ВСС с намаление на заплатите за две години с 25% за уронване престижа на съдебната власт. Преди това ВАС възстанови председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и дъщерята на Урумов – съдия Деница Урумова, които бяха уволнени от ВСС заради случая "Приморско". Урумов, Икономов и Генков не са случайни магистрати, а оглавяват ключови отделения във ВАС.

И двете инстанции на същия съд приемат за основен аргумент факта, че ВСС не е конкретизирал с кои свои действия съдиите са уронили престижа на съдебната власт.

Препрочитам решението на петчленния състав и правя усилия да схвана логиката: "Съблюдаването на обществените ценности и морално-етични норми на поведение е дълг на всеки гражданин. Отклонението от тези норми е основание за негативна морална оценка в общочовешки план. Налагането на дисциплинарна санкция обаче не може да се основава на такава оценка, а изисква конкретни нарушения на установени правила на поведение, и то допуснати в служебното качество на лицето, т.е. като магистрат."

Това съждение води към парадоксалния извод, че поведението на един човек може да бъде морално укоримо в общочовешки план, но ако този човек е магистрат, ще са необходими "повече условия"?!
Отварям Етичния кодекс, въз основа на който ВСС определя дисциплинарните наказания, и там в раздел І се четат с главни букви 7-те принципа на поведение, сред които "почтеност и благоприличие" се нареждат  веднага до първия "независимост и безпристрастност".



Кодексът освен това е формулирал осем правила за поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие. Цитирам дословно: "Благоприличието е  въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на магистрата в професията и в обществото." "И в обществото"! Само това уточнение е в състояние да срине измъчената от увъртане оправдателна конструкция на ВАС.

Защото не е достатъчно магистратът да се смята (или ВАС да го определи) за почтен и благоприличен. Той трябва да изглежда такъв в очите на гражданите. А в конкретния случай за тях за всеки човек със здрав разум не са нищо повече от виц обясненията, дадени от висшите магистрати - че не са знаели, че техните дъщери и майки са придобивали терени в Приморско като крайно нуждаещи се.

Или че е напълно "случайно", че един от тримата висши съдии е продал придобитите от дъщеря му терени точно на онзи бизнесмен, чиито фирми са имали дела в отделението, което е оглавявал. При такива конструкции обществото, разбира се, не вярва нито на ВСС, нито на ВАС, а просто си повтаря старата максима, че гарван гарвану око не вади. В този контекст е цинично дори споменаването на думата престиж.