Бизнес във вакуум

Международните сделки с български привкус

В българския корпоративен сектор напоследък не се случва почти нищо. Компаниите продължават да са обсебени от кризата - преди всичко се борят с падащите приходи и високите разходи или пък с липсата на банково финансиране. Малко са тези, които отделят време да мислят стратегически - разработване на нови пазари, иновации и модернизация чрез инвестиции или продажба на бизнеси на стратегически инвеститори.

А когато това не се случва, сигналът е само един - бизнесът е във вакуум. Причините обаче са и комплексни - влошена бизнес и инвестиционна среда, лоша структура на икономиката и потреблението. Все неща, които в посткризисните години вкараха България в цикъл на нисък икономически растеж, безработица и падащо потребление. За разлика от доста държави в Европа, които успяха да се възползват повече от макар и краткото възстановяване.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kostadin_andreev avatar :-|
    darth vader
    • + 11

    Пропускате нещо много важно - пълен хаос в администрацията и полицейщина.
    Всички, които се занимават с частен бизнес у нас, за властта на практика са престъпници които трябва да бъдат заловени и вкарани на топло ... Да живеят монополите ...

    Нередност?
  • 2
    agrotuz avatar :-P
    тимирут'
    • + 4

    Лошите условия на българската бизнес-среда са си изцяло наш вътрешен проблем. За външните инвеститори българският пазар е съвсем маргинален и присъствието им тук изобщо не е от стратегически съображения. Изключенията са наистина малко - циментовите заводи тук са с голям дял в бизнеса на компаниите собственици, същото се отнася за стъкларското производство на турския холдинг, за "Соди" - Девня. Изключения са случаи като торовия завод в Девня, който е почти половината от производството на белгийската компания.
    Посочени са няколко чужди компании, които си прехвърлят собственост извън страната и косвено засягат и нашия пазар. Например гръцката банка "Емпорики" у нас присъства с клон, а банковите салони се водят офиси. Френската банка Credit Agricole и досега бяха акционери, а сега стават мажоритарен собственик заради рефинансирането. От това няма пряко влияние върху присъствието на "Емпорики" в страната. Преди години "Каменица" беше приватизирана от белгийска фирма, която в последствие придоби вече приватизираните "Астика" и пивоварните в Плевен и Бургас, а накрая се сля с производителя на "Стела Артоа". В един момент белгийците продадоха бизнеса си в източна Европа на чешка компания, а сега чешката компания е погълната от американци. От това за пловдивската пивоварна не следва нищо - и сега всички инестиции се правят с кредити от българска банка. Горе долу същото е с "Пикадили" - белгийската група "Delhayze" купува сръбския собственик на българската верига магазини и разширява присъствието си. В случая с Carrefour пък нещата са съвсем различни - Marinopoulos е част от по-голямата група и само поема мениджмънта, най-много да сменят табелите, но не ми се вярва. За новите акционери в "МТел" не ме е грижа - тези мафиоти само си менкат собствеността, колкото да преперат някой милион. А услугата им - "лайно в целуфан", както казва Бат' Бам-Бам и само някой наистина нов собственик може да ги направи нормален телеком.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Лято за размисъл, есен за избор

Лято за размисъл, есен за избор