С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 29 юни 2018, 12:53, 5713 прочитания

България и ЕС: измихме чиниите, но не оправихме стаята

Европредседателството показа, че проблемът на страната са политиците, не чиновниците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Европредседателството стабилизира оценките за премиера и правителството

Електоралните нагласи се запазват почти без промяна, Валери Симеонов качва най-много в личния си рейтинг, сочи проучване на "Алфа рисърч"

3 юли 2018

"Алфа Рисърч": Българите оценяват европредседателството като успех

Мнозинството смята, че в резултат от него е подобрен имиджът на страната ни, а основното постижение е поставянето на темата за Западните Балкани

27 юни 2018

Хладен душ за евро-надеждите на кабинета?

Представители на европейските институции ще се опитат да разубедят правителството на Бойко Борисов да подава молба за влизане в чакалнята на еврозоната

22 май 2018

Какво всъщност постигна Борисов за Балканите

Срещата на върха в София

18 май 2018

Българската балканиада

С доза късмет и добро изиграване на картите Борисов може да припише успех за Западните Балкани. По-важното е България наистина да се свърже със съседите си

17 май 2018
Помните ли първия път, когато ви оставиха сам в къщи? И как се грижехте, когато се върнат родителите ви, да открият къщата в ред, за да спечелите доверието им (и малко джобни). България току-що мина през първото си такова изпитание в новия си общ дом – Европейския съюз. Под грандиозното "председателство на Съвета на ЕС", се крие точно това – умението да се справиш с ежедневните задачи. Затова въпросът "беше ли успешно" е подвеждащ.

Българската администрация се оказа на достатъчна висота да придвижи папките по различните въпроси, да организира един форум на върха и десетки на по-ниско ниво и да играе ролята на медиатор. Там където не можеше, беше деликатно подпомогната. С други думи, София успя да измие чиниите и да ги подреди, без да ги счупи. Това е силен напредък за онези, които не вярват дори в базисните способности на българската администрация (а такива има и тук, и на доста места в Европа). Изследването на "Алфа Рисърч", представено тази седмица, показа, че дори българите – тези вечни критици – са повишили оценката си за готовността на администрацията. Ако през декември 2017 г. 47% са смятали, че сме подготвени и 21% – че не сме, през юни тази година първите са вече 60%, а вторите – едва 14%.


Българското правителство, което в началото беше доста дезориентирана за ролята си на председател, се адаптира – заряза генеричните слогани като "кохезия и конкурентоспособност" и се насочи към област, в която видя съществуваща ниша – Западните Балкани. Регионът така или иначе щеше да е във фокуса на ЕС и правителството умело се вмести в него, изтъквайки ги като свой. София и допринесе за напредъка на Скопие към ЕС. Договорът с Македония беше бързо подписан, без националистически истерии, което остави Гърция сама срещу бившата югославска република. Не е ясно с колко, но със сигурност тази стъпка помогна за по-бързото намиране на решение на спора с името. Това не се оказа достатъчно Македония да започне преговори за членство, но шансът така или иначе не беше много голям.

Въпросът е дали България доказа, че може да й се вярва. Никой не е очаквал страната да направи нещо разтърсващо като председател, още в началото тогавашният шеф на кабинета на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер беше казал "малкото е много". Но в опита си да легитимира себе си като европейски политик Бойко Борисов превърна това председателство в сърцевината на своето управление. Целта беше бюрократичният успех, който не се дължи само на София, да замени липсващата политика.

Този "връх" трябваше да замени липсата на каквито и да е други постижения. България така и не е подала кандидатура за членство в банковия съюз и чакалнята на еврозоната, а Борисов тези дни стана уклончив по въпроса за сроковете. Шенген също остана далечна мечта, въпреки че толкова много се бихме в гърдите как защитаваме външната граница, че ще ни остане синьо. Излизането от механизма за наблюдение на правосъдието и вътрешния ред също не беше постигнато.



По ирония на съдбата един от основните проблеми пред държавите от Западните Балкани е именно България. Нейният пример е това, което държи много силно затворена вратата. Страната няма как да се посочва като добър пример, защото просто не е. Никакво количество PR, председателство, измити плочки, китки или запълнени дупки няма да промени това. Големи парчета от механиката на държавността тук все още не работят – правосъдие, прокуратура, регулатори, разделение на властите.

За шест месеца няма как да се излъска това. Но този път показа, че администрацията може да се справи с относително комплексна задача като председателството. Тоест проблемът на България не е тя, въпреки че няма български политик, който да не се оправдава със "средния ешелон". Проблемът са политиците, които не могат да целеполагат и да се занимават със стратегически въпроси. Когато някой ги замени – в случая Брюксел, чийто дневен ред трябваше да управлява България като председател, чиновниците си се справиха.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК чете вестници, а Борисов? ЕК чете вестници, а Борисов?

Издание на Пеевски онагледи в петък констатацията на еврокомисията, че медийната среда е риск за независимостта на съдебната власт

16 ное 2018, 2958 прочитания

A! Ама как така протести?! 1 A! Ама как така протести?!

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

16 ное 2018, 1927 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Проблемът е точно в нашия телевизор

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете