С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 9 ное 2012, 16:53, 3251 прочитания

Седмицата на показния траур

Медийните и политически пози след смъртта на патриарха на Българската православна църква

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва." (послание на св. ап. Яков, 2:17)

Седмицата, в която почина патриархът на Българската православна църква Максим, очаквано беше превърната от медии и политици в седмица на показния траур. Телевизиите облякоха репортерите си в черно и поставиха камери във всяко възможно кътче в катедралния храм "Св. Александър Невски", за да предават на живо опелото му.


Вестниците излязоха с почернени първи страници и гигантски снимки на покойния патриарх. Политиците се наредиха на опашка, за да поднасят венци и да изричат скръбни слова пред включените микрофони. Депутатите дори обявиха, че няма да работят в деня на националния траур.

Разбира се, че смъртта на лидера на православните християни в България може да бъде момент едновременно за тъга, уважение и размисъл в тяхната общност. И вероятно тази ритуална заинтересованост към погребението му е необходима национална терапия.

Но ако медиите и политиците влагаха също толкова енергия в осветяването на непрозрачното управление на средствата и имотите на църквата или в откриване на причините за задълбочаващата се пропаст между клира и вярващите, колкото в траура в памет на патриарха, тогава загрижеността им за проблемите на вероизповеданието щеше да изглежда една идея по-искрена и истинска. Например, да се поинтересуват защо взаимоотношенията на Светия синод с бившата Държавна сигурност продължават да тънат в мрак, как се раздават архонтски титли или защо са толкова ниски заплатите на свещениците, а част от висшите духовници парадират с близостта си с властта.



Защото да демонстрираш ангажираност към православната общност, като целуваш ръцете на покойния патриарх в храма, е като да се опитваш да задоволиш глада си за духовност, като се тъпчеш с козунаци. Фалшиво и празно е.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Превземането върви по план Превземането върви по план

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

20 сеп 2019, 2334 прочитания

Да живее българо-руската дружба 1 Да живее българо-руската дружба

След шпионския скандал

20 сеп 2019, 2119 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Аз, моя милост и Обама

Президентските избори в САЩ

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев