Няма вечни приятели, би въздъхнал британският държавник лорд Палмърстън, ако можеше да коментира българската позиция при гласуването в ООН дали Палестина да бъде приета като страна наблюдател без право на глас (вместо постоянен наблюдател). Тази седмица София се въздържа при гласуването в ООН. Звучи нелогично, след като България е признала Палестина още през 1988 г.
Причините са две. Първата, българският представител заедно с още 41 държави (сред които Великобритания и Германия) да се въздържи е, че издигането на статута на Палестина й дава достъп до институции като Международния криминален съд. При условие че преговорите с Израел са замръзнали от четири години, тя би се възползвала от тези си права и така безнадеждната ситуация ще стане още по-заплетена.
Втората причина е активността на България в арабския свят. Това, с което особено се гордеят архитектите на тази политика, са сравнително добрите отношения и със страните от Персийския залив, и с Израел. Миналата година израелското правителство начело с Бенямин Нетаняху дойде да се прегърне с Бойко Борисов и да напомни колко важен търговски и политически партньор е. Това беше откровено търгуване и като такова оставя неприятен вкус.
Израел е важен партньор и българите с основание изпитват гордост от спасяването на евреите от пределите на България. Но не бива да се подкрепя Тел Авив, когато откровено цели блокиране на мирния процес като настояването само за преки преговори. Без международно посредничество те ще останат безсмислени - двете страни са очевидно неравни. Всеки може да си намира нови приятели, но основният интерес на България е да има мир в региона колкото може по-бързо.
Няма вечни приятели, би въздъхнал британският държавник лорд Палмърстън, ако можеше да коментира българската позиция при гласуването в ООН дали Палестина да бъде приета като страна наблюдател без право на глас (вместо постоянен наблюдател). Тази седмица София се въздържа при гласуването в ООН. Звучи нелогично, след като България е признала Палестина още през 1988 г.
Причините са две. Първата, българският представител заедно с още 41 държави (сред които Великобритания и Германия) да се въздържи е, че издигането на статута на Палестина й дава достъп до институции като Международния криминален съд. При условие че преговорите с Израел са замръзнали от четири години, тя би се възползвала от тези си права и така безнадеждната ситуация ще стане още по-заплетена.
2 коментара
Интересите на България извън Европа не са към Близкия Изток, а към Средния и Далечния. Поредната грешно поставена позиция на външната ни политика. Единствените ни интереси извън ЕС могат да са икономически, затова Никито Младенов и останалите говеда в МВнР да се постараят да привлечем интереса на азиатските икономически тигри. Може би ще намерят причина да дойдат да създават бизнес тук, кой знае...
В Близкия Изток в момента текат процеси на преразпределение на влиянието, като превес вземат ислямистите. Великите сили си играят тяхна игра, но оставят въглените да ги вадят дребните държави с маргинално значение. Ние нямаме място там, където се ритат магаретата и падат ракети, иначе пак ще ни гръмнат някой автобус или самолет. Най-правилно би било да седим встрани и да гледаме съсредоточено, без да вземаме страна, но виждайки заплахите. В случая пак заложихме на грешната карта - правилната позиция щеше да е да се гласува в полза на Израел и заставайки срещу палестинците, което би имало дисциплиниращ ефект за тях. В момента позицията "въздържал се" е равнозначна на подкрепа на ислямските терористи от "Фатах", "Хамас", "Хизбула" и пр., показвайки готовност за отстъпление.
Образно казано, това в момента е равнозначно да се създаде автономия "Източна Румелия" на територията на България и някой да поиска с резолюция на ООН да се тръгне към признаване на самостоятелност. Дали тогава щеше да ни е все едно какво следва от позицията "въздържал се" в Общото събрание?
Оги, не се крий зад редакционни коментари! :)