Канонада от грешки

ВМЗ е последният останал голям държавен производител на оръжие. Той е потънал в необслужвани дългове към бюджета, доставчици и към служителите си. Естествено от началото на годината е обхванат от стачки. Между тези факти не е задължително да има връзка, но практиката показва, че в повечето случаи я има. И тук е така.  

Истината е, че по-голямата част от изградения през годините на социализма военнопромишлен комплекс сега е в частни ръце, работи, създава нови продукти, изнася, плаща заплати и печели. Производството и продажбата на оръжие е доходоносен бизнес, но само ако се прави на пазарен принцип. Частните заводи сега работят с оптимизиран персонал, далеч по-малък от този в държавната фирма.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Верни на популизма, всички правителства досега не обясниха абсолютната нужда от съкращения на над 3000-те служители на ВМЗ. Вместо това управляващите предпочитаха да тушират всяко недоволство с нови заеми, разсрочвания и обещания за светло натовско бъдеще. И така се стигна до момента, в който дружеството е непродаваемо и пред фалит.
 

И въпреки че вече ВМЗ вече е на ръба на несъстоятелността и дори и синдикатите неохотно признаха че без съкращения не може, популизмът не спира. Той се лашка от комунистически призиви за работническа окупация до призив на кмета на Сопот за безлихвен кредит от БНБ (който освен на здравата логика противоречи и на българското и европейското законодателство).

Изглежда, надеждата е гневът да се отклони от справедливата му посока - към държавата. Но не защото е отказала да спаси завода, а защото го е управлявала зле.