ВМЗ е последният останал голям държавен производител на оръжие. Той е потънал в необслужвани дългове към бюджета, доставчици и към служителите си. Естествено от началото на годината е обхванат от стачки. Между тези факти не е задължително да има връзка, но практиката показва, че в повечето случаи я има. И тук е така.
Истината е, че по-голямата част от изградения през годините на социализма военнопромишлен комплекс сега е в частни ръце, работи, създава нови продукти, изнася, плаща заплати и печели. Производството и продажбата на оръжие е доходоносен бизнес, но само ако се прави на пазарен принцип. Частните заводи сега работят с оптимизиран персонал, далеч по-малък от този в държавната фирма.
Верни на популизма, всички правителства досега не обясниха абсолютната нужда от съкращения на над 3000-те служители на ВМЗ. Вместо това управляващите предпочитаха да тушират всяко недоволство с нови заеми, разсрочвания и обещания за светло натовско бъдеще. И така се стигна до момента, в който дружеството е непродаваемо и пред фалит.
И въпреки че вече ВМЗ вече е на ръба на несъстоятелността и дори и синдикатите неохотно признаха че без съкращения не може, популизмът не спира. Той се лашка от комунистически призиви за работническа окупация до призив на кмета на Сопот за безлихвен кредит от БНБ (който освен на здравата логика противоречи и на българското и европейското законодателство).
Изглежда, надеждата е гневът да се отклони от справедливата му посока - към държавата. Но не защото е отказала да спаси завода, а защото го е управлявала зле.
ВМЗ е последният останал голям държавен производител на оръжие. Той е потънал в необслужвани дългове към бюджета, доставчици и към служителите си. Естествено от началото на годината е обхванат от стачки. Между тези факти не е задължително да има връзка, но практиката показва, че в повечето случаи я има. И тук е така.
Истината е, че по-голямата част от изградения през годините на социализма военнопромишлен комплекс сега е в частни ръце, работи, създава нови продукти, изнася, плаща заплати и печели. Производството и продажбата на оръжие е доходоносен бизнес, но само ако се прави на пазарен принцип. Частните заводи сега работят с оптимизиран персонал, далеч по-малък от този в държавната фирма.
2 коментара
Добре де, все едно и също четем. Няма ли поне един квалитетен журналист в това издателство, който да знае, че повторението не е майка на знанието?! И защо в крайна сметка никой не коментира положението на работниците? Вече всички разбраха, че заводът има дългове, които надхвърлят стойноста на активите му. На всички е известно, че дълговете за заплати заедно с осигуровките не достигат дори 1,5 % (!!!) от общите задължения. Не е ли напълно ясно, че големите губещи от този проблем са работниците, които са си свършили своята част от работата? Когато се изпълнят съкращенията, някой има ли идея какво ще правят тези хора, от какво ще преживяват? Ако заводът в момента няма никакви наличности по банковите си сметки, с кои пари ще им се платят обезщетенията на тези хора? Ако няма продажби, кой ще намери пари за заплатите и осигуровките на останалите работници?
Без никакво съмнение заводът никога няма да успее да се справи с дълговете си, още повече когато има постоянно свиване на пазарите и закъснения с поръчките. Мениджмънтът му е безкрайно некадърен и е крайно време държавата да си влезе в ролята на собственик, и да ги разгони от там. Освен това трябва да се разследва защо заводът е продавал на загуба и кой се облагодетелствал от разликата в цените - дали е само веригата посредници, или има намесени и родни политици.
Хайде малко здрав разум!