Говорете с тях
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Говорете с тях

Shutterstock

Говорете с тях

Имитацията на реформа в системата за грижа за психично болните хора

4572 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Представете си, че здравеопазването ни е изоставена сграда, която тъмнее в полуразпад, паяжини и отпадъци. Представете си най-мрачния ъгъл на тази къща. Това е системата за грижа за психично болните. Повече й приляга да се нарича система за нехайство към психично болните.

Колко точно е занемарена и пробита тя научаваме от криминалните хроники. Когато човек с психични проблеми се окаже толкова безпомощен и изоставен, че извършва престъпление. След поредица от убийства здравната администрация поднови разговорите по изоставената реформа в областта на психичното здраве. Направи го в добре познатата ни традиция на имитацията на смисъл и активност.

Мерките, които бяха предложени, не само не посочват истинските проблеми, но сякаш нарочно ги заобикалят. Нито националният регистър за лица с психични заболявания ще намали броя на престъпленията на хора с подобни проблеми. Нито промените в наредбите за диспансеризация ще облекчат сложния институционален път, който изминават психично болните, за да се лекуват.

Грижата за хора с психични проблеми означава инвестиции в хора, които да подкрепят болните и техните семейства. Системата няма нужда от регистри и бланки, а от психолози и социални работници, които ги изслушват, дават им кураж в битката с болестта и ги обучават да водят достоен живот. На тези услуги здравната администрация гледа като на добри практики, за които, уви, все не достигат средства. И докато тази нагласа е водеща, психично болните ще живеят заключени в мазето на изоставената къща, която наричаме здравеопазване.  

Представете си, че здравеопазването ни е изоставена сграда, която тъмнее в полуразпад, паяжини и отпадъци. Представете си най-мрачния ъгъл на тази къща. Това е системата за грижа за психично болните. Повече й приляга да се нарича система за нехайство към психично болните.

Колко точно е занемарена и пробита тя научаваме от криминалните хроники. Когато човек с психични проблеми се окаже толкова безпомощен и изоставен, че извършва престъпление. След поредица от убийства здравната администрация поднови разговорите по изоставената реформа в областта на психичното здраве. Направи го в добре познатата ни традиция на имитацията на смисъл и активност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Не я разбирам тази тема. Всичко Мара втасала, само психарите са й проблем... Не ме е грижа за болните, важно е какво ще се случва с останалите, които имат временно затруднение, примерно депресия. За тях трябва да се погрижат в здравната система - психологическа помощ, подкрепа от близките и т.н. Ако идеята е да се оправдават постъпки на психично болни хора, оставени на свобода от лекарите им, това не е правилната посока.

  • 2
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    естествено е темерутите да смятат, че не обществото, а системата трябва да се грижи за тези хора... проблемът е че почти целата нация е съставена от темерути...
    друг проблем е, че никой, дори и социално отговорната медия в лицето на таз уважаема гъзета, не фокусира проблема върху това какво се случва на тез нещастни души и какво преживяват те в следствие на нашето отношение и безотговоност... а върху туй какви беди ще ни сполетят, ако не се грижим за тях... как щели да стрелят, да колят, да нсилват, да си показват пишките в трамвая и да внасят смут в "нормалното" ни битуване...
    с други думи дорде обществото е незряло и безотговорно и не е в състояние да разбере и задоволи нуждите на каквито и да е маргинални групи хора като психично болни, бездомни, цигани, гей и прочее, нищо нема да се промени... гъзетите ще си пишат прочуствени статии... държавата ще превежда европейски директиви на български и ще умува как да ги "имплементне"... шибаната църква ще си чеше вмирисаните атрибути под расото... и помиярите ще лаят цела нощ по пълната луна... за ужас на бедните психясали души...

  • 3
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    До коментар [#2] от "tucker case":

    Имам съмнителния късмет да живея в семейство на лекари. Когато слушаш професионални разговори, някак си виждаш света в други цветове, които нямат нищо общо с журналистическите брътвежи. Не случайно поставям нещата по този начин - диагностицирани болни и временни затруднения.
    Колкото искаш ме критикувай, но психично болните нямат място в обществото, категоричен съм. Не говоря само за лудници с решетки, може да са болници за продължаващо лечение, санаториуми, хосписи, каквото и да е, но лудите нямат място на улицата. Защото са непрогнозируеми. И второ, защото са непоправимо увредени, т.е. никога няма да оздравеят. Затова да са постоянно под надзор на лекари, които да гарантират непрекъсване на терапията им.
    Другите са важни - тези с временните затруднения. В тези времена много хора страдат от депресии дори без да са наясно с това. На тях им трябва психологична помощ и ще се оправят дори без лекарства. Преди се смеехме на хамериканците, че си плащат да си хортуват с психоаналитици, но вероятно това е болестта на модерните общества.

  • 4
    vladosot avatar :-|
    Владимир Сотиров

    Здравейте, аз съм лекар и ясно искам да кажа, че моята роля на лечител не предполага да оказвам принуда. Ролята на лекар и ролята на надзирател взаимно си противоречат. Не съм станал лекар за да надзиравам когото и да било или да се разполеждам с живота на хората. Станал съм лекар, за да помагам на онези, които имат нужда от моята помощ и се обръщат към мен за да я получат. Не съм в позиция, от която да "пускам на свобода" или да ограничавам свободата на когото и да било. Това го прави обществото с неговите институции за контрол. Такива институции са например прокуратура, полиция, съд. Клиничната психиатрия не е сред тях... Апропо, депресията е психична болест.

  • 5
    taniata51 avatar :-|
    taniata51

    А знаете ли случайно как може да си вземе предписаното му лекарство един болен?! Главната лекарка на болницата в Курило каза, че пиели най-модерните лекарства българите, които имат психични заболявания. Но това вероятно се случва в болницата, ако има шанса да попадне там съответният човек. Иначе - личен лекар, направление-психиатър-протокол-здравна каса-личен лекар-аптека. Ако няма близки, никога няма да пие лекарства. И ще ходи по улиците. А в Испания, например, всяка седмица по няколко пъти ги посещават т.н. "социални работници", които проверяват пият ли си лекарствата, посещават ли психолог и т.н. И ако това не се случва както трябва веднага го хоспитализират. За кратко, разбира се. А Вие, уважаеми "тимирут" жалко, че сте живели сред лекари, не мога да повярвам, че един лекар може да мисли по подобен начин. И господ да Ви пази защото на всеки може да се случи подобно изпитание - да има близък психично болен. Просто държавата е напълно абдикирала, както обикновено, но по-страшното е, че и гражданите и мислят така... Тъжно, много тъжно....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK