Заедно с пеухълите, малинките и сусутата

Пеухъл, малинке и сусу са трите етноса в арфиканска Гвинея, където според правозащитните организации основните проблеми са ендемичната корупция, мъченията на хора от тайните служби и от време на време някое и друго масово клане. В последния доклад на организацията "Репортери без граници" тази държава се класира по-добре от България по отношение на свободата на медиите. Това се случва, въпреки че там има откровена цензура, уволнения на журналисти, арести, заплахи и директно физическо насилие от правителството и неговите служби за сигурност.

На пръв поглед изглежда, че в класацията има нещо сбъркано – трудно може да си представим, че в повечето африкански държави свободата на словото е по-голяма, отколкото в България. Всъщност обаче разликата е само в методите, чрез които се достига до един и същ резултат.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Тукашните пеухъли може и да не налагат откровена цензура, но огромна част от журналистите не са свободни да избират за какво да пишат. Българските сусута не бият журналисти в арестите, но то и няма нужда – перфидните методи на техните слуги постигат същия резултат. Няма физическо насилие, но няма и свобода.

В класацията на "Репортери без граници" България е в групата на държавите с олигархична икономика, полудиктатура и неориентирани накъде вървят – дали ще се изкачват бавно към нормалността, или ще се сринат към Туркменистан. Място, което на пръв поглед изглежда нелогично, но ако се замислите, не е съвсем незаслужено.