Когато през лятото на 2009 г. финансовият министър Симеон Дянков издигна борбата срещу сивата икономика като приоритет на мандата си, той посочи горивата като основна цел в нея. За няколко години той прокара редица закони, които създадоха недоволство и неудобство както за фирмите, свикнали да увеличават печалбите си за сметка на бюджета, така и за изрядните компании, защото допълнителните регулации имаха цена, която ставаше още по-тежка по време на криза.
Най-голяма беше съпротивата срещу въвеждането на измервателни уреди в данъчните складове и рафинериите. Вериги бензиностанции и малки играчи също възразяваха срещу мерките, но инициативите на Дянков преодоляха дори и обжалване пред Върховния административен съд (ВАС). В крайна сметка веригите инсталираха допълнителните уреди и връзката с НАП.
Точно когато трябваше да се затвори и последната вратичка обаче, правителството реши да отстъпи. Разбира се, под натиска за протести и с обещанието лично на премиера Бойко Борисов малко преди да подаде оставка. Така с последни промени в Закона за ДДС петролните бази (обекти за търговия на едро) и ведомствените бензиностанции (виж стр. 5) няма да са задължени да инсталират нивомери и няма да ги свързват онлайн с данъчни и митничари. На пръв поглед логиката звучи разумно – ако е сигурно, че всички сделки на петролните бази ще се плащат по банков път, винаги може да се проследят търгуваните количества. Ведомствените бензиностанци пък така или иначе са собственост на крайния потребител на горивата и няма значение дали от тях се зарежда директорският автомобил или служебният микробус.
Реално обаче заради занижения контрол остава възможността някои от собствениците им да търгуват или използват гориво нелегално. Промените не дават никаква гаранция, че това няма да се случи, но пък пестят разходи за определени фирми – търговци на едро, транспортни компании и големи земеделски производители. Този жест дискриминира всички останали в сектора, които макар и със съпротива съвестно си платиха и изпълниха изискванията на закона.
Когато през лятото на 2009 г. финансовият министър Симеон Дянков издигна борбата срещу сивата икономика като приоритет на мандата си, той посочи горивата като основна цел в нея. За няколко години той прокара редица закони, които създадоха недоволство и неудобство както за фирмите, свикнали да увеличават печалбите си за сметка на бюджета, така и за изрядните компании, защото допълнителните регулации имаха цена, която ставаше още по-тежка по време на криза.
5 коментара
Ако зависеше от Дянков нямаше да е така. Всъщност в един не много далечен ден ще започнем да си спомняме с добро за него.
Така е с ГЕРБ-на сутринта се казва едно, вечерта-обратното
До коментар [#1] от "Nikolay UK":
Уви, вероятно точно това ще се случи. До неотдавна четяхме ежедневни обвинения в безидейност, липса на реформи и нелечима корумпираност. Сега пък със задна дата и с половин уста се признава, че въпреки многото проблеми и непоследователно прилагани политики при правителството на изключително неумния Борисов е имало и усилия за въвеждане на ред и законност.
двойният аршин на ГЕРБ.
Дянков и протежето му Танов направиха повече за осветляването на икономиката отколкото всички други предишни държавници взети заедно.
1. Връзките с НАП
2. Нивомерите в бензиностанциите
3. Измервателите при производителите на алкохол
4. Нивомерите в Нефтохим
5. Лустрацията чрез тестовете за лоялност в митниците
6. Ареста на (сина на) Гриша Ганчев - най-големият контрабандист на захар
Сигурно пропускам много други мерки...
Вярно е - имаше допълнителни разходи за бизнеса. Но това е необходимото и по-малкото зло. Другото е кражби и черни партийни каси пълнени с пари от контрабанда.