Капитал
Дълбоките корени на кризата са не в мижавата икономика, а в недъзите на политическата система. Става дума за бунт срещу целия политически елит. Протестиращите поставиха под въпрос посткомунистическия преход въобще, както и неговото политическо и икономическо наследство. Нищо ново.
Българските избиратели традиционно дават шанс на борците срещу "системата", идващи с обещания за радикална промяна, изкореняване на корупцията и оздравяване на политическата среда. Всичко започна с царя и изборната победа на НДСВ през юни 2001 г. През 2005 г. изгря звездата на "Атака", а година по-късно Волен Сидеров дори достигна втори тур на президентските избори. И, разбира се, Бойко Борисов, който спечели властта през 2009 г. с обещание да разчисти авгиевите обори на държавната развала, завещана му от тройната коалиция, да притисне олигарсите и организираната престъпност и да превърне България в "нормална европейска държава".
Четири години по-късно ГЕРБ е въплъщение на всички тези явления, и то далеч не само в очите на митингуващите. Но въпреки усиленото формиране на нови политически субекти от редовете на протеста този път спасител сякаш не се задава. Нито пък български вариант на Бепе Грило или Алексис Ципрас.
Към днешна дата изглежда вероятно, че предсрочните избори ще възпроизведат статуквото. В парламента ще видим пак познатите лица, а може би и дори ново правителство на малцинството, оформено около ГЕРБ. И дори ако бъдещият кабинет разсее натрупания гняв, повишавайки заплатите в публичния сектор и пенсиите, това няма по никакъв начин да покачи доверието в политическите институции и елитите. Следващата зима нищо чудно пак да осъмнем с протести, а може би няма да се наложи и да чакаме дотогава.
Гневът има както градивни, така и разрушителни свойства. Протестите ще изпълнят своята мисия, ако доведат до повече прозрачност и отчетност в държавното управление. Българският обществен живот е парализиран от всеобщ цинизъм – и сред елитите, и сред гражданството. Необходимо е политическото участие да си върне поне отчасти своя еманципаторски потенциал. Ако това не се случи, антиполитическият бунт ще унищожи дори и малкото легитимност, с която се ползват недъгавите и второкачествени демократични институции, изградени в резултат на българския преход.
