

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Дълбоките корени на кризата са не в мижавата икономика, а в недъзите на политическата система. Става дума за бунт срещу целия политически елит. Протестиращите поставиха под въпрос посткомунистическия преход въобще, както и неговото политическо и икономическо наследство. Нищо ново.
Българските избиратели традиционно дават шанс на борците срещу "системата", идващи с обещания за радикална промяна, изкореняване на корупцията и оздравяване на политическата среда. Всичко започна с царя и изборната победа на НДСВ през юни 2001 г. През 2005 г. изгря звездата на "Атака", а година по-късно Волен Сидеров дори достигна втори тур на президентските избори. И, разбира се, Бойко Борисов, който спечели властта през 2009 г. с обещание да разчисти авгиевите обори на държавната развала, завещана му от тройната коалиция, да притисне олигарсите и организираната престъпност и да превърне България в "нормална европейска държава".
Четири години по-късно ГЕРБ е въплъщение на всички тези явления, и то далеч не само в очите на митингуващите. Но въпреки усиленото формиране на нови политически субекти от редовете на протеста този път спасител сякаш не се задава. Нито пък български вариант на Бепе Грило или Алексис Ципрас.
Към днешна дата изглежда вероятно, че предсрочните избори ще възпроизведат статуквото. В парламента ще видим пак познатите лица, а може би и дори ново правителство на малцинството, оформено около ГЕРБ. И дори ако бъдещият кабинет разсее натрупания гняв, повишавайки заплатите в публичния сектор и пенсиите, това няма по никакъв начин да покачи доверието в политическите институции и елитите. Следващата зима нищо чудно пак да осъмнем с протести, а може би няма да се наложи и да чакаме дотогава.
Гневът има както градивни, така и разрушителни свойства. Протестите ще изпълнят своята мисия, ако доведат до повече прозрачност и отчетност в държавното управление. Българският обществен живот е парализиран от всеобщ цинизъм – и сред елитите, и сред гражданството. Необходимо е политическото участие да си върне поне отчасти своя еманципаторски потенциал. Ако това не се случи, антиполитическият бунт ще унищожи дори и малкото легитимност, с която се ползват недъгавите и второкачествени демократични институции, изградени в резултат на българския преход.
17 коментара
Една част от тях са гневни главно защото ги е яд че не могат да бъдат на мястото на политиците, които раждат и произвеждат.
Друга част от тях са гневни защото много искат да бъдат като гърците но не могат.
"Дълбоките корени на кризата са не в мижавата икономика, а в недъзите на политическата система. "
И да и не. Мижавата ни икономика е продукт именно на политическата система.
След 1989 българите решиха, че "демокрация" означава липса на правила и закони. Затова сега си имат демоСрация, а доходите им са мизерни.
А честито!
В парламена 1989, всички са над 65 години, и гледат като крави. Без смяна на неадекватните лидери, се стига до смяна на модела!
Публикувано през m.capital.bg
Българите са гневни заради липсата на елементарна справедливост, гневни са заради корупцията която е навсякъде ,липсата на чест в хората дето ни управляват.
Понеже тези хора бързо забравят кой са и какво са обещавали след като станат част от властта и много бързо се превръщат в същите политици който са били преди тях !
Съдебната система все още е зле.
Публикувано през m.capital.bg
Ако ГЕРБ бяха изпълнили поне това,което са записали в програмата си,хората не биха били така обезверени,а ГЕРБ нямаше да имат шанс за втори мандат.Сега хората са бесни,а вторият мандат на ГЕРБ е почти сигурен.Не че имам обяснение.Ненормална работа!
Защо сте орязали най-интересно от статията в оригиналния източник Култура.бг? Съкратили сте критиката срещу Кунева, ТИМ и западните лидери. Въпреки всичко статията си остава едно "бла-бла".
Проблема е в критичната маса от българи, които не уважават законите и правилата, липсва им чест и достойнство, а също и цивилизованост и образование. Всички недоволстват,но само ако са извън схемите. Ако са вътре - спирачка няма. Няма и насищане. Няма и морал. Но накрая няма и държава.
Много ме дразни тъпотията. Тъп ли си тряа да се гърчиш. Малко естествен подбор няма да е излишен.
До коментар [#9] от "analiziraitova":
Законите са нищо! Закон не може да спечели уважение, то не е съзнателна единица. Уважение се полага на съд, полиция, парламент, министерство. Това са лицата на законите. Те като са тъпи гъзове... Цитираме тоя или оня мислител, защото е спечелил уважение. Ако ми цитираш някоя мъдрост на тъп гъз (както се прави в съда), ако самият цитиращ е тъп гъз, пак няма уважение квото и да каже.
Тъпотията ме нервира!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.