Монополът на монополите

Никой не смее да се докосне до групировката медии и фирми около Корпоративна търговска банка, контролирана от банкера Цветан Василев и политика-издател-следовател Делян Пеевски.

Те могат да ви оплюят безнаказано, да ви превземат бизнеса, да започнат да ви разследват, да гласуват дори закон срещу вас, могат вероятно и друго. Те могат всичко, вие - нищо. Те контролират политици, магистрати, "независими" регулатори, журналисти. А вас, няма кой да ви защити. Дори съдът.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Изобщо, както си му е редът в едно корумпирано олигархично управление.

С годините, от концентрирането на държавните пари в една банка се роди това корпоративно чудовише, толкова неподвластно на никакви правила, че символизира кризата на институциите и беззаконието в страната.

"Държавният" октопод около КТБ, който контролира активи от 10 млрд. лв. е най-голямата олигархична група, създавана от 1989 насам - по-голяма от Мултигруп, "Орион" и "Олимп", взети заедно. За сравнение - това е повече от 12% от БВП на България.



Подобно мащабно преразпределение на собственост за период от 7-8 години е невиждано в историята на прехода в България. Политическото обяснение е, че групировката около КТБ беше силно фаворизирана от държавата при няколко поредни правителства. Особено силно това се прояви при последните две - на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС и после на ГЕРБ.  

Нещо повече - заради взаимните зависимости с политическите партии, КТБ се превърна в неформален коалиционен партньор на всяка власт, в състояние да блокира всяка реформа за модернизация или кадрово решение в съдебната система, икономиката, публичния сектор, ако не е в негов интерес. А всъщност нищо освен запазване на статуквото, не е в негов интерес.

Всички основни политически партии - участници в изборите, запазват пълно мълчание по темата. Никоя от партиите, пряко участвали в създаването на този октопод, не смее да се разграничи. Защо ли? Отношението към "модела КТБ" ще бъде един от най-важните индикатори за избирателите коя от политическите партии наистина иска да промени нещо в България.

Похвално е, че служебното правителство излезе от матрицата и се опитва да въведе ред и прозрачност в управлението на парите на държавни фирми. Това се усети по бурята от атаки и заплахи срещу президента Росен Плевнелиев и служебния премиер Марин Райков. Двамата очевидно са от малкото политици, които не са зависими финансово и не ги е страх от репресивния потенциал на КТБ.

Ако и служебното правителство не успее да се справи обаче, за българските граждани остава да се надяват на чудо или на естествените закони. Основният принцип на пирамидалните структури, е че те са живи, докато могат да растат.

Пазарът в България вече е малък да изхранва дълго олигархична групировка с такива размери. Когато спрат да могат да растат, пирамидите се разпадат. Сметката естествено ще е гигантска и отново ще е за данъкоплатците.