Комбинацията енергийна фирма и държавни пари от години е взривоопасна. Примерите са десетки - от разпилияните милиарди за "гьола Белене", през концентрацията на депозити на дружествата в една търговска банка, до постоянно течащите доклади за нарушения в мините, "АЕЦ Козлодуй" и т.н. Затова към публичните мастодонти има натрупано недоверие. Дори когато няма доказано нарушение, подходът е као към виновен до доказване на приотивното.
Сега ще ви разкажем за наскоро сключен гигантски (за българските размери) договор на държавната енергийна фирма "Булгартрансгаз". Той е на стойност над 200 млн. лв. за нови компресорни станции. Конкуренция има, а състезанието отнема почти две години. Безспорна е и нуждата от обновяването на газовата мрежа. До тук добре.
Притеснителено обаче е поведението и най-вече потайността на възложителя. Въпросите на "Капитал Daily" към държавната компания за хода на поръчката или оставаха без отговор, или идваха със закъснение. Неясно остана например защо избраният от възложителя метод беше точно "пряко договаряне", а не уточняване на техническите параметри и последващо състезание за цена. Мълчаливо се подминаваше и темата за повторния ремонт на наскоро уж ремонтирано оборудване. Нетипично е и мълчанието на победителя. Обяснението на липса на информация пък обикновено е все конфиденциалността на преговорите.
Тук идва и решението - колкото повече публичност има в държавните поръчки, толкова съмненията, че има нещо за криене ще се стопяват. И обратно. За премълчаните детайли ще научаваме или от поредния доклад на контролните органи (обикновено идващ с фатално закъснение). Или ако всичко остане скрито - ще се надяваме да го открием във финансовите отчети на дружествата. И ще задаваме вечните въпроси - защо цените на тока или газа не са пазарни и обрасват с такси "потайност". А подозрението, че публичният ресурс се харчи скрито от погледите на осигуряващите го данъкоплатци, ще остане трайно и основателно.
Комбинацията енергийна фирма и държавни пари от години е взривоопасна. Примерите са десетки - от разпилияните милиарди за "гьола Белене", през концентрацията на депозити на дружествата в една търговска банка, до постоянно течащите доклади за нарушения в мините, "АЕЦ Козлодуй" и т.н. Затова към публичните мастодонти има натрупано недоверие. Дори когато няма доказано нарушение, подходът е као към виновен до доказване на приотивното.
Сега ще ви разкажем за наскоро сключен гигантски (за българските размери) договор на държавната енергийна фирма "Булгартрансгаз". Той е на стойност над 200 млн. лв. за нови компресорни станции. Конкуренция има, а състезанието отнема почти две години. Безспорна е и нуждата от обновяването на газовата мрежа. До тук добре.
6 коментара
Интересно, че 23 години след началото на новия строй, нито едно правителство не настоя за създаването на достатъчно прости, логични, ясни и, най-вече прозрачни, правила по които държавата и държавни фирми организират държавни търгове.
Защо? Защото е нещо много сложно? Или защото не оставя достатъчно възможности да се краде. От общите ни пари. Пари които нямаме ...за детски градини, за здравеопазване, за пенсии и т.н. Пари с които си купуват вили, коли, силиконови цици, съдии и избори...
До коментар [#1] от "pzashev":
Е не стана ли ясно: за да могат едни "капути" да пишат така заданията с едни пиарки, че обществените пари да отиват на абонаментен принцип само в правилните хора бизнеси - тия дето си плащат на правилното място. И правилното място не е НАП.
И сигурно забелязвате, че никоя от партиите това няма да го променя - не и според изборните им програми.
Всичко ще остава централизирано и занапред за да може най-главните капути-брокери необезпокоявано да си купуват властта. С публичните ни пари.
Риба се лови в мътни води.
Докато ни баламосват с ченгеджииските методи,България пак е обрана..Същото беше и при ив.костов народа по улиците парите при олигарсите.Проверена тактика.Жалко .
Комунягите взеха малко бизнес да има некой лефф.
Нормално, нали партиите трябва да се финансират, да не са луди да прекратят тази практика.