В неделя едва ли някой ще тръгне към избирателната си секция с оптимизъм за идващите месеци и години. Решението е трудно, защото след последните няколко изборни цикъла се получи така, че останахме доброволно без политически пристрастия. Сега вместо тях избираме между различните си политически разочарования. Това не значи, че трябва да се отказваме от гласуването, защото все пак то е един от начините да влияем върху управлението на държавата и оттам върху живота си. В този брой на "Капитал" сме описали моментното разпределение на силите преди изборите (разбира се с уговорката, че са възможни и големи изненади) и какви са възможните стратегии за гласуване. Както и коалициите след това.
Каквото и да зачертаем в бюлетината обаче (или дори и ако изберем да не гласуваме в знак на протест), не бива да оставяме без отговор по-важния въпрос – как се стигна до това да избираме между лоши варианти. Или ако имаме положителен избор, той или няма шанс да влезе в парламента, или ще има малко депутати, с които ще е почти невъзможно да промени нещо сериозно.
Много хора смятат, че има някакъв голям заговор в българската политика, който ги лишава от представителство – че управлението на държавата е окупирано от некадърна и крадлива клика, която само експлоатира честните избиратели. Истината, уви, е друга. Българската демокрация работи съвсем гладко и качеството на българските депутати отразява коректно състоянието на обществото. В политиката има същия процент мързеливи и посредствени хора, колкото в цялата държава. Ако утре сменим напълно държавната администрация и управляващите по върховете, корупцията ще намалее само за малко, докато новата смяна се ориентира в схемите. Разбира се, в политика има и същия (малък) процент честни и смислени хора, които искат да работят по правилата.
Тъжната истина е, че всички ние сме българските политици. Ние сме кражбите от еврофондовете. Ние сме бедността. Ние сме безработицата. Ние сме продупчените пътища, скапаното здравеопазване и имитацията на образование. Ние сме липсата на перспектива. Ние сме и трудният избор в неделя.
Държавата, в която живеем, е резултат от колективните ни усилия. Ако днес избираме между лоши и по-малко лоши политици, то е, защото през годините не сме били достатъчно активни да се интересуваме какво става, да протестираме срещу нередните неща в нея, да сме непримирими към тези, които нарушават правилата. След дълги години пасивност днес нарушаването на правилата често е норма за успех. Уморени да се борим с проблемите, сега се опитваме да се възползваме от тях.
Ако през следващите часове се чудите защо изборът на изборите е толкова малък, припомнете си, че това е, защото сами сме си го направили така. Оставихме държавата на "тях" и с това станахме мълчаливи съучастници в провала на общото ни бъдеще. И оттук нататък нека внимаваме повече. За да може следващия път да се колебаем коя е правилната стратегия, а не коя е най-малко вредната.
В неделя едва ли някой ще тръгне към избирателната си секция с оптимизъм за идващите месеци и години. Решението е трудно, защото след последните няколко изборни цикъла се получи така, че останахме доброволно без политически пристрастия. Сега вместо тях избираме между различните си политически разочарования. Това не значи, че трябва да се отказваме от гласуването, защото все пак то е един от начините да влияем върху управлението на държавата и оттам върху живота си. В този брой на "Капитал" сме описали моментното разпределение на силите преди изборите (разбира се с уговорката, че са възможни и големи изненади) и какви са възможните стратегии за гласуване. Както и коалициите след това.
Каквото и да зачертаем в бюлетината обаче (или дори и ако изберем да не гласуваме в знак на протест), не бива да оставяме без отговор по-важния въпрос – как се стигна до това да избираме между лоши варианти. Или ако имаме положителен избор, той или няма шанс да влезе в парламента, или ще има малко депутати, с които ще е почти невъзможно да промени нещо сериозно.
58 коментара
Добър анализ, при това верен, ужасно верен, не ден, година да мислим все тая.
Анализ право в 10-ката! Макар че е присъщо на хората да търсят вината някъде другаде и е далеч по-лесно да се вярва във Вселенския заговор срещу който дребния човечец е "безсилен".
Напълно съм съгласен! Много добре написана статия и поздравления за нея!
Труден е много избора щото всичките са отвратителни, крадиливи, без капка съвест вмирисани чичаци и лелки , за това е труден.
Всеки разумен и отговорен човек из целия цивилизован свят, когато не може да гласува за личности, гласува заради идеята и геополитиката.
Затова за мен лично в този батак в който се намираме няма кой знае какво значение какви мръсотии излизат за ГЕРБ при положение, че ако не са ГЕРБ отново във властта ще влязат БСП+ДПС.
Жалко че няма друга читава партия с десни убеждение ама толкова струваме като народ.
Никога повече БСП на власт!
И колкото повече натискат червените национални предатели по медиите толкова повече разбирам че е жизненоважно за България да загубят тези избори.
ББ и ЦЦ се доказаха, че лесно може да бъдат свалени от власт с протести и недоволство. А не слушкат и се правят на неразбрали, а сме ги изринали докрай. Докато БСП+ДПС кога са се влияели от народното недоволство насочено против управлението им???
Има ли за кого да гласуваме? Случаят ми изглежда идентичен с този на руснака, дето го питали дали пие. Той отговоря: "С отвращение!" :)
До коментар [#5] от "superbg":
Редакционният коментар на Капитал за мен е много истински и сериозен и аз искрено вярвам, че ако го прочетете още веднъж внимателно, ще дадете възможност да интелекта си да се издигне над партийните пристрастия.
Темата не е коя партия е по-добра или лоша от друга, а какво направихме или не направихме всички ние, за да стигнем и този път да избираме по-малкото зло.
Нищо лично.
А за мисълта на Бъфет най-отдолу ви се радвам истински.
Добре казано. Преди няколко месеца и аз написах доста подобна статия...:)
http://sofiavalley.com/bulgaria-balkans-protesting
Поздрави,
Миро М.
Желанията ни са по-големи от възможностите, на опитът му липсва знание, на усилията цел а думите безсмислени са без дела. Всеки народ е достоен за съдбата си защото тя се ражда всеки ден от собствените му дела. Сякаш нямаме силата да променим онова което е възможно. Разум за да разберем онова което не можем да променим и способността да ги различаваме.
За съжаление анализът е абсолютно точен. Получаваме това, което заслужаваме...
Публикувано през m.capital.bg