От всички промени, които партиите направиха в иначе доста спорно сглобения нов изборен кодекс, едно нововъведение се оказа може би най-полезно. Сканираните протоколи от всяка една от около 12-те хил. секции в страната и чужбина, които се появиха на страницата на ЦИК, са възможно най-прозрачният начин да се следи изборният процес отблизо от всеки, който има желание.

Те не отменят необходимостта от застъпници на партии, наблюдатели и всички други механизми, които демокрацията изисква, но въвеждат нов и много силен инструмент за наблюдение - очите на милиони хора. Благодарение на такъв протокол например един кандидат на ВМРО откри несъответствие в гласовете в собствената си секция, който въпреки това е бил потвърден от РИК.

Този инструмент се появи донякъде като страничен ефект от искането на партиите за копия от протоколите, с които да оспорват резултати. Така, донякъде неволно, ЦИК превърна наблюдението на изборите в колективно упражнение (или както се нарича на английски  - crowd-sourcing).