Русия и България, представлявана от новото й управление в лицето на БСП, ДПС и "Атака", отново се канят да строят АЕЦ "Белене". В последните 12 години тази политическа комбинация плюс НДСВ на два пъти ексхумира погребвания също редовно проект, сега предстои третият опит. И съответно - подновяването на познатия до болка дебат, който трябваше вече да е приключил, ако в страната е останал санитарен минимум от здрав разум.
Годините на криза сринаха напълно икономическите аргументи, с които беше "обосноваван" този чудовищен харч. И, както се очертава, при новия рунд защитниците му все по-често ще прибягват до метафизически. Новият премиер Орешарски например обяви "усещането" си, че ще е е по-изгодно да бъде довършен не заради друго, а заради очакването му, че руската страна ще предяви нов иск за около 2 млрд. лв., а България нямала шанс да спечели арбитражното дело. Само дни по-късно - в сряда, един от шефовете на "Атомстройекспорт" сбъдна усещането му с нов ултиматум: или довършване на проекта, или иск за 1 млрд. евро.
На логичния въпрос има ли смисъл от нова АЕЦ, при положение че от енергийната система се изключват мощности заради ниско потребление, изпълнителният директор на НЕК пък сподели усещането си, че "още следващите няколко месеца лично очаквам повишаване на потреблението, съответно и повишение на износа". На него обаче премиерът и финансовият министър противопоставиха друго - за опасност от троен скок на бюджетния дефицит заради ниски приходи и искания за още разходи, като междувременно обявиха, че "никога ситуацията в страната не е била толкова зле".
Исканията за още разходи пък лидерът на БСП обясни с "хората най-малкото да почувстват, че отношението на правителството към към тяхното ежедневие започва да се променя - това е, което искаме да покажем, разбира се, наред със стабилизирането на самата държава".
Наистина строителството на АЕЦ "Белене" (изчислявано на над 10 млрд. евро) може да се постави като червена звезда на върха на тази пирамида. Досега наблюдавахме как повторението на историята я превърна в скъпо платен фарс, но, изглежда, никога не е късно да се превърне и в трагедия.
