Краят на демокрацията

"Мащабът на срастването на престъпността с държавата доби безпрецедентни размери." Тези думи на Сергей Станишев (донякъде) показват нивото на абсурда - те са казани не като коментар за избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а като аргументация за подкрепата му.

Невъзможно е БСП и ДПС да не си дават сметка как изглежда избирането на Пеевски за нормално мислещите хора, в каква светлина поставя България. Няма как Станишев, Местан и който още участва в разпределянето на постовете да не разбират щетите, които ще бъдат нанесени на това управление - на стабилността и на имиджа му. И ако всички знаят какво се случва, обяснението за действията им може да бъде само едно - безпрецедентно нахалство и самозабравяне.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми.

Извън отвратителното усещане, че управляващото мнозинство нагло залепи в лицето на всички ни мазна храчка, случилото се има много по-дълбоки последствия. 

Основната идея на демокрацията е разделението на властите и мандатността. Властите се контролират една друга, а мандатите не позволяват някой да се задължи прекомерно, като създава клиентелни династии с всичките последствия от това. Oт петък в България службите за сигурност, прокуратурата и в голяма степен съдебната власт и медиите са в едни ръце - на Делян Пеевски.

В най-добрите традиции на парламентарния тарикатлък в петък набързо и без обсъждане Пеевски оглави ДАНС. Немислимото стана факт. Така са се случвали всички значими преврати в човешката история. Когато нещо, което изглежда немислимо, става факт пред очите на всички.



Месец преди това Пеевски показа нагледно влиянието си върху Висшия съдебен съвет, който демонстративно го назначи за следовател само за няколко дни между двата депутатски мандата.

По-късно, отново демонстративно, депутатът от ДПС и главният прокурор публично показаха завидно единомислие и координация в разследванията срещу бившия вицепремиер Цветан Цветанов. Същото се случи и по време на атаката срещу ГЕРБ в деня за размисъл, когато темата за допълнителния тираж изборни бюлетини постигна ефекта на бомба за ГЕРБ.

Без никакъв нюанс е медийното влияние на Делян Пеевски, който всъщност чрез майка си Ирена Кръстева и съвместно с банкера Цветан Василев контролират значителна част от печатните медии, ТВ7, интернет сайтове, имат почти пълен монопол в разпространителските фирми и много други медийни активи.

Така за пръв път от началото на прехода през 1989 г. се връщаме в изходна позиция по отношение на гражданските права и свободи и защита на правото на собственост. 

Медии, разследване, тайни служби и съд отново са в едни ръце. Това е своеобразен държавен преврат, постигнат с "демократични средства" и с малодушието на депутатите от БСП, които се оставиха ДПС да приватизира дори партията им.

Колкото до реакцията на ГЕРБ, спечелилата изборите опозиция, тя остана на позицията "мрън-мрън", която зае още в нощта на изборите. Вместо да се оплакват как са низвергнати и атакувани, депутатите на Бойко Борисов, както и самият той се самоотстраниха от възможността да влияят дори и малко върху вземането на законодателни решения. Сега берат плодовете за своето безотговорно поведение. И продължават да не си дават сметка какво още ги чака. Страната също. Но какво да се учудваме - те самите по време на своето управление създадоха зловещия олигархичен тумор, който сега метастазира по особено опасен начин в цялата държава.

Голямото обществено очакване някой да се противопостави на случващото се, получи отговор единствено от президента Росен Плевнелиев, чиито правомощия бяха отрязани по същата схема.  Той заяви ясно - това е неприемливо!

А въпросът е на съдбовни избори - иска ли България да остане в Европейския съюз, при демократичните ценности и стандарти. Искаме ли да ни ограбва възможно най-зловещият вариант на олигархия? Ще позволим ли някой да връща страната толкова назад и встрани от пътя, по който все пак бяхме постигнали нещо?