Протестите - ела и утре

В първия си ден протестите наистина имаха ясна цел - отмяната на бруталното решение за назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Толкова нагло, че за първи път от много години мотивира за часове толкова много различни хора да излязат на улицата. И да продължат да го правят пак и пак.

С каквито и провокации да омаловажат присъствието им майсторите на фалшификацията, видя се много ясно: сега протестиращите са млади, интелигентни, имат енергия и най-важното -  не могат да бъдат прекупени или отхвърлени като фактор в политическия живот оттук нататък.

Арогантността на ДПС и БСП, нежеланието на техните лидери да видят грешките си, пасивността на ГЕРБ и останките на партиите извън парламента превръщат този протест в нещо повече. Той е глас за нормализация.

Когато политиката е заменена с тайни договорки, а политическият живот - в задкулисни сделки на олиргахични кръгове, натискът на улицата остана единственият инструмент, който може да спре свободното падане на държавата. Десет хиляди души може да не му се виждат много на Станишев, но са непреодолима пречка, ако не успееш да ги убедиш, че не ги лъжеш.

Не слушайте "шамани" като Камен Костадинов или пародийни марионетки като Волен Сидеров, които "плашат", че протестите ще върнат ГЕРБ. Обратно е искането на площада - край на задкулисието, на привидната политика и на зависимостите. Заради това, че беше част от този проблем, днес ГЕРБ не може да е част от неговото решение.

Не е страшно, дори обратното, че сега никой не сочи Пътя, Истината и Спасението. Важното е площадът да не се откаже, защото ако и сега отстъпи - вече наистина губим посоката.