Да въведеш правила засягащи солидни финансови интереси, каквото е намаляването на концентрацията на средствата на държавните дружества в една банка, не е лесно политическо решение. И то става още по-трудно, като става въпрос за Корпоративна търговска банка, която именно благодарение на тези пари изгради солидна икономическа и медийна империя около собственика й Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски. Те са показвали, че знаят как да я ползват и чрез нея да мобилизират и държавния апарат срещу противници.  

Ако кабинетът на Пламен Орешарски искаше да действа принципно, то той имаше предначертан път. Правилата за избор на банки бяха приети от служебното правителство. То публикува и първите официални данни, които потвърдиха подозренията за няколко банки фаворити, като мениджърите на повечето от най-големите компании единодушно са предпочели КТБ. Сегашните управляващи трябваше просто да кажат, че нямат избор, освен да ги спазват, и първоначално премиерът обеща точно това. Когато обаче дойде време за редовната справка къде са парите, двете министерства, отговарящи за най-големите дружества - икономическото и транспортното, предпочетоха да я скрият. Аргументът им е спорен - не е изтекъл срокът, даден в постановлението за привеждане на дейността им към него. Това е просто демагогия, защото при въвеждането на правилата ясно беше заявено, че срокът е, за да могат дружествата спокойно да си изберат обслужващи банки. А не за да се крие информация.

Не е като да не знаем къде са парите - за три месеца статуквото просто няма как да се е променило. Но не това е проблемът. Ходът на правителството е ясен сигнал, че то няма желание да прекъсне порочната връзка власт - пари - медии. Помните ли онези изтекли от оперативката на БСП преди избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС реплики на партийния лидер Сергей Станишев, че ако не го гласуват, правителството пада. Тези зависимости явно вече се материализират на друго ниво.