Нов стадион, стари мантри

Нов национален стадион. Тази мантра се повтаря от правителство след правителство като някакво митично спасение за българския спорт. "Васил Левски" е морално остарял, има нужда от ново съоръжение, което да представя по-добре България и спорта й, казват спортни деятели, подкрепени от вечно стремящите се към бързи успехи политици, зад които идват вечно готовите за държавни поръчки строители. Тази седмица мантрата отново бе развята. Новият министър на спорта Мариана Георгиева обяви, че България ще кандидатства за мачове от европейското първенство през 2020 г., като част от това ще бъде осигуряването на "стадион според изискванията".

Да оставим настрана факта, че българският спорт (особено футбол) е в такова състояние, че един национален стадион му е повече от достатъчен. Дори да оставим настрана, че има достатъчно частни клубове в страната, които би трябвало да могат и да искат да приведат собствените си съоръжения във вид, годен за европейски събития. Въпросът, който би трябвало да задаваме непрекъснато, е защо продължаваме да наливаме пари в професионалния, а не в масовия спорт? Георгиева обяви, че ще строи мултифункционални спортни центрове във всички общини. На хартия това звучи добре, но ако на практика се превърне в безброй малки арени "Армеец", това ще е също толкова безсмислено упражнение.