Прости водни сметки

Референдумът за отмяна на концесията на "Софийска вода"

Напоследък борбата с монополите е популярен политически спорт. В опита си да потушат потребителския гняв, изкарал през пролетта хиляди хора по улиците, довели до падането на предишното правителство, управляващите са готови да излязат на тепиха и ако не с аргументи, то поне с говорене да водят битка срещу всяка компания. Така започна и схватката около референдума за прекратяването на концесията на "Софийска вода", която даваше и допълнителни точки - възможност за саморазправа с ГЕРБ и кмета Йорданка Фандъкова, която (представете си) не забранява сегашните улични протести.

Ползите обаче свършват дотук. От многото политическо говорене по темата станаха ясни няколко неща. Общината не я бива в подписването на договори. Регулаторът - в контролирането на водните дружества. А политиците - в предлагането на градивни и смислени алтернативи. А софиянци си затвърдиха впечатлението, че в резултат на предните три са жертва на един "грабителски договор", срещу който нищо не може да бъде направено, тъй като ще им излезе още по-скъпо.  

Вместо това дебатът можеше да е много по-прагматичен и градивен - с идеи как да се смекчат някои от неблагоприятните за общината клаузи, как да изглежда инвестиционната програма на концесионера, колко са готови да платят гражданите за услугата днес в името на подобряването на мрежата. Вместо това политиците класически размахаха тежкия арсенал на референдума и извадиха кошницата с обещания за намаляване на цената.

А нещата би трябвало да бъдат далеч по-прости. Вместо да се прави опит да се изгони единствената частна чужда компания в най-нереформирания сектор в страната, по-лесно би било да се подобри контролът от регулатора и общината, които имат достатъчно механизми за това.

Още от Капитал