Гостоприемство, бългериън стайл

Българското правителство с любезното съдействие на някои български медии пренаписа клишето за българското гостоприемство. В казуса със сирийските граждани, които търсят закрила от България от ужаса на гражданската война, то изглежда буквално така:

"Значи, вие, добре сте дошли, но ние нямаме къде да ви настаним. Ето ви възглавница. Намерете си място. И храна нямаме, ама той и българският народ е гладен. И хубаво идвате с дечицата, ама не ви знаем какви болести носите. Че сигурно и терористи се промушват между капките. Ще прощавате, ама ще ви заключим за ваше добро. Казвате затвор, ама поне е топло. Някоя и друга присъда няма да ви навреди. Абе, въобще страшна беля ни донесохте. Не очаквахме..."

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Щеше да е смешно, ако не беше глупаво и опасно български държавници да наричат сирийските бежанци "заплаха за националната сигурност". И да плашат с хуманитарна криза заради собствената си недалновидност да планират и организират настаняването на 3000 души, които бягат от един от най-жестоките въоръжени конфликти. Добре, че беше българският еврокомисар Кристалина Георгиева, за да внесе точност в определенията - хуманитарна криза е не когато 50 души на денонощие минават българската граница, а ако международната общност не съумее да помогне на Ливан да приюти половин милион бежанци от Сирия.

Разликата е не просто в мащабите. А в разбирането що е то хуманна и правна отговорност. Грижата за сирийските бежанци можеше да бъде следващият голям хуманитарен принос на България, сравним със спасяването на българските евреи през Втората световна война. Ако само управляващите можеха да излекуват късогледството си.