Капитал
Българските специални служби са особено чувствителни, когато някой поиска да им ограничи бюджета, да ги накарат да се отчитат, да оптимизират работата си и изобщо, когато ги питат какво точно работят. Те са и странно потайни, когато трябва да се види резултатът от тяхната дейност.
Миграцията и бежанският поток са едни от основните заплахи за националната сигурност на всяка държава. Точно затова те са споменати във всеки доклад за състоянието на националната сигурност, когато някое правителство го приеме. И точно заради това в настъпващата криза със сирийските бежанци съвсем не е ясно каква е ролята на специалните служби - разузнаване, контраразузнаване, военна информация. Тяхната работа е да събират информация, да анализират рисковете за националната сигурност и своевременно да алармират изпълнителната власт, която да вземе съответните мерки за предотвратяването на опасностите.
Ако човек прегледа статиите в турската, международната, та и нашата преса, ще види, че още преди две години на сирийско-турската граница бяха създадени бежански лагери, които да посрещат бягащите от гражданската война там. Към онзи момент ставаше въпрос за над 400 000 бежанци. Въпрос на време беше част от този поток да се опита да премине на българска земя. И тук възникват два въпроса - къде са били службите, че не са предупредили властта, че съществува такава опасност. Защото, ако се съди по доклада за национална сигурност за 2011 г., последният, който е изготвян от службите, на този проблем са отделени точно пет изречения.
Явно прехвалените служби не са забелязали мечката, която тропа в двора на съседите. Ако все пак има такива доклади и предупреждения, за които обществеността не знае, остава въпросът защо изпълнителната власт не е взела необходимите мерки, та да не се чуди тепърва къде да настанява прииждащите от югоизток бежанци.
