С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
134 23 окт 2013, 16:44, 9667 прочитания

Мораториумът е правен и политически гаф

Забраната за покупка на земя от граждани на ЕС не може да бъде приложена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В България продължаваме да наричаме гражданите на ЕС "чужденци". Това обаче не е точно така. След присъединяването на България към ЕС чужденци са само гражданите на страни, които са извън 28-те членки на Евросъюза. Това неразбиране поражда културни проблеми, но за жалост и юридически абсурди.

Да вземем злободневния въпрос за купуването на земеделска земя и гори. За граждани на Евросъюза забраната е само временна – поради клаузи, които България договори преди присъединяването си. На 1 януари 2014 г. предвиденият преходен период изтича и ограниченията отпадат. Защо ограниченията са само временни и в крайна сметка третираме испанци, британци, унгарци или гърци като български граждани? Защото евроинтеграцията се основава върху общ пазар, където хора, стоки, услуги и капитали се движат свободно.


В същото време за чужденците – т.е. граждани на "трети страни" извън ЕС, продължава да важи конституционната забрана за покупка на земя.

Да, рестриктивните мерки могат да се ревизират! Това ясно е записано в Приложение VI относно свободното движение на капитали в Присъединителния договор на България към ЕС. Но преразглеждането може да е само в посока надолу: можем да намалим продължителността на рестрикциите, но не и да ги удължим.
 
С други думи на 22 октомври 2013 в България нищо не се е случило. Със същия успех нашенските законотворци можеха да решат от 1 януари 2014 слънцето да изгрява от запад.
Ето защо дори и Великобритания, която неведнъж си е позволявала да прави свои интерпретации на европейското право, не посмя флагрантно да наруши по-висшия правен ред на ЕС. Временните ограничения за български граждани във връзка с достъпа до пазара на труда на Острова не бяха удължени във времето.

Правен абсурд



Българските депутати, гласували решение за продължаване на мораториума върху закупуване на земеделски земи и гори, обаче изглежда не са наясно с най-елементарни положения в правото. И в българския, и в европейския правопорядък, законите имат йерархия. Не е възможно един национален акт като решение на НС да обезсили по-висшестоящия Договор за присъединяване на България. Договорът е сред т.нар. първични източници на правото на ЕС. Той стои над националните закони и дори над директивите и регламентите, приемани в Брюксел, равен е по правна сила на самия Договор за функционирането на ЕС.

С други думи на 22 октомври 2013 в България нищо не се е случило. Със същия успех нашенските законотворци можеха да решат от 1 януари 2014 слънцето да изгрява от запад.

Договор на ЕС, пък бил той и за присъединяване, не се променя с единичен акт на НС на някоя страна-членка. Той трябва да бъде уговорен между въпросната страна-членка и Европейската комисия, след което да бъде ратифициран поотделно от парламентите на всички страни в Съюза. Валидна промяна настъпва само и единствено по този начин.

Много шум за нищо?

Следователно, от юридическа гледна точка, решението на Народното събрание е нищожно.

Съдилищата и нотариусите трябва да следват обичайната си практика. Ако една ведомствена наредба или друг подзаконов акт влезе в сблъсък със закон, те просто прилагат закона. По същата логика, ако едно решение на НС е в конфликт с по-висш акт - Договора за присъединяване, те са длъжни да приложат последния. Все едно, че мораториумът не съществува.

Дори и нотариусите да започнат да прилагат ограниченията в нарушение на Договора, засегнатите граждани на Евросъюза могат да атакуват мораториума през българските съдилища в Съда на ЕС в Люксембург.

Освен това самата Европейската комисия – наричана неслучайно пазител на договорите – може да инициира наказателна процедура срещу България, чиято финална точка е отново Съда на ЕС в Люксембург, както и много сериозни глоби.

С други думи, с решението си Народното събрание вкара страната ни в една юридическа битка, която сме обречени да загубим. Освен ако не излезем от ЕС…

Отвъд юридическите аргументи

Политически България изпраща много лош сигнал до европейските институции и останалите страни-членки. Още по-сериозно, решението на НС поставя под въпрос и без това разклатеното доверие на гражданите в родните институции и засилва усещането, че страната ни се отдалечава от доскоро уж общоприетите ценности на европейска интеграция . То също така поражда съмнение дали с него не се обслужват крупни земеделски групировки, които имат интерес да изкупуват евтино земя, без конкуренцията на чужд капитал (доколкото е възможно) от все по-обедняващия т.нар. среден българин.

Авторът е юрист в службата за правата на гражданите "Вашата Европа" към Европейската Комисия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чисто и просто Чисто и просто

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

21 юни 2019, 3482 прочитания

Над главния прокурор е само Пеевски 2 Над главния прокурор е само Пеевски

Държавното обвинение и медиите на депутата от ДПС

21 юни 2019, 6623 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Само за заплати

Стратегическият преглед на отбраната и сигурността

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас