"Докато бяхме окупирали Ректората, всеки ден ни задавахте въпроса "от какво се нуждаете" - е, днес се нуждаем от вас, от вашата подкрепа. Елате и ни помогнете пред Народното събрание."
Когато "Ранобудните студенти" написаха това съобщение на страницата си във Facebook във вторник сутринта, те вече бяха на път към сградата на парламента, за да направят опит за окупация и да не позволят на депутатите да излязат от сградата. Няколко часа по-късно, огромен брой полицаи изблъскаха протестиращите, за да осигурят кордон за колите на народните представители. След сблъсъци между граждани и полиция, няколко пострадали и задържани протестиращи и едно размазано яйце върху мерцедеса на един от депутатите, народните представители се измъкнаха през разчистения бул. "Цар Освободител".
Освен очевидното притеснение на управляващите от гражданите (броят на полицаите около сградата на парламента многократно надхвърляше този на протестиращите), вчерашната акция показа още няколко неща. Студентите очевидно имат потенциал за координация и организация, който е впечатляващ, предвид скоростта и напрежението, с което са придружени последните седмици. Тази следваща стъпка в техния протест бе логична.
Както е типично за особено активните граждански групи обаче, студентите се намират далеч пред "мълчаливото мнозинство": въпреки че според последното социологическо проучване на "Алфа рисърч" 60% от българите подкрепят протеста им, много малка част от тях са готови да излязат на площада заедно с тях, особено в работно време.
Голяма крачка за студентите...
Вчерашната окупация на парламента беше нов етап в действията на студентите. Цялата предишна нощ те бяха обсъждали как да реагират по-нататък, дали да прекратят пълната окупация на Ректората и да насочат усилията си другаде (във вторник след протеста се разбра, че и окупацията продължава). Което е по-впечатляващо обаче, основната координационна група, състояща се от студенти от различни университети, беше изготвила детайлен план за окупацията на парламента, с разпределение за всеки на кой изход застава, как стават смените, как се прави живата верига. Този план протече удивително добре и на живо, предвид бързината, с която беше сглобен.
Целта в тази битка не беше спирането на излизането на депутатите, въпреки това, което си мислеха участниците в нея. Ясно беше, че огромната полицейска сила и по-добрата й координация този път ще успее лесно да надвие няколкостотин студента. Но по-голямата идея зад действията им - символичната демонстрация, че в университетите има мислещи млади хора с позиция, които са готови да жертват време и усилия, за да променят средата, в която живеят - направи крачка напред.
Действията им имаха и доста голям отзвук в световните медии, където дългите протести срещу правителството отдавна бяха загубили място. Това връща допълнителния външен натиск върху управляващите и вкарва топката отново в полето им.
... но малка за обществото
В неделя, на знаковата дата 10 ноември, студентите успяха да увлекат след себе си хиляди души, които шестваха из столицата през целия ден. В деня на окупацията на парламента обаче, броят на хората беше значително по-малък. Освен студентите, които образуваха живи вериги около всеки изход на Народното събрание, на протеста имаше по-скоро възрастни хора, които бяха дошли да изразят подкрепа.
Причините за това вероятно са разнообразни - като започнем от това, че действието се развиваше в делничен ден, когато масата протестиращи бяха на работа. Апатията и умората от продължаващите вече 151 дни протести също не могат да бъдат пренебрегнати като фактор защо немалка част от хората, включили се активно в първите месеци, сега остават далеч от площада.
Така големият въпрос - какво се случва с протеста оттук насетне - засега остава без отговор. Ако за студентите вчерашната акция беше нов етап на окупацията им, за останалите това беше по-скоро поредният пик на напрежение с властта, подобен на 22 юли и "нощта на Белия автобус". Сега като че ли всички са затаили дъх и очакват новите лидери на протестите - студентите, да дадат знак какво следва.
Техните изморени лица обаче са натоварени с твърде големи очаквания. Правителството бърза да запуши всеки друг потенциален извор на напрежение, като раздава огромни обещания и на земеделците, и на лекарите, и на миньорите. Това е опасна игра с непредвидими дългосрочни последици за икономиката. Синдикатите днес обявиха, че няма да създадат планирания общ национален стачен комитет, което отнема още от енергията, която студентите се надяваха да задвижат.
Студентският протест рискува да потъне в блатото на прекалените очаквания и огромния натиск отвън. Това би било жалко.
"Докато бяхме окупирали Ректората, всеки ден ни задавахте въпроса "от какво се нуждаете" - е, днес се нуждаем от вас, от вашата подкрепа. Елате и ни помогнете пред Народното събрание."
Когато "Ранобудните студенти" написаха това съобщение на страницата си във Facebook във вторник сутринта, те вече бяха на път към сградата на парламента, за да направят опит за окупация и да не позволят на депутатите да излязат от сградата. Няколко часа по-късно, огромен брой полицаи изблъскаха протестиращите, за да осигурят кордон за колите на народните представители. След сблъсъци между граждани и полиция, няколко пострадали и задържани протестиращи и едно размазано яйце върху мерцедеса на един от депутатите, народните представители се измъкнаха през разчистения бул. "Цар Освободител".
82 коментара
Евала на студентите, позор за синдикатите! Как пък веднъж тия два загубени синдиката в България не си подадоха ръка за някаква обща кауза (като сегашната), ами всеки дърпа чергата към себе си, за пореден път...
Е това е причината протестите досега да нямат успех - разединени сме навсякъде и във всичко!
Какви синдикати? Синдикатите са си партии, от типичните български партии, управлявани като ЕООД. Там се пазят само и единствено интересите на синдикалните босове.
Как това Народно събрание не беше като бишкотена торта-да може да се изяде или размаже.Освен това има и "Стражи".Мисля че пътя е неправилиният,щом не дава резултати.Открите Правилната Книга драги Студенти:)
Хунтата раздава пари и щедри обещания в отчаян опит да остане на власт. Обещаха на лекарите, на животновъдите, на миньорите, синдикатите са си техни, няма какво да се лъжем. Само се чудя лекари, животновъди и прочие с какъв акъл вярват на комунистите и техните обещания. А дори и да получат пари, това ще е на цената на нови заеми и нестабилност. ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ПОДКРЕПИМ СТУДЕНТИТЕ!!!
[quote#1:"geordgeo"]за някаква обща кауза (като сегашната)[/quote]
а каква, ако не е тайна е "сегашната кауза"??
"Бистришките тигри" -отново на самолети??
"Вън Батков" ...?
"Мутрите от СИК- отново във властта"!
.. или нещо друго??
До коментар [#5] от "jby19315399":
как го казваш все едно батков и сикаджиите не произлизат от едно място - школата на държавна сигурност - репресивния апапрат на тоталитарния режим ???
Мартин Фридрих Густав Емил Нимьолер: "Когато те дойдоха"
Когато нацистите дойдоха за комунистите, Аз мълчах; Не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, Аз мълчах; Не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзните дейци, Аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, Аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен вече нямаше кой да протестира.
До коментар [#7] от "chopeski":
Така си е, докато се организираме и съборим правителството ще се натрупат едни неимоверни дългове...
И всички ще плащаме дали дълговете, дали пробиването на валутния борд, дали и двете....
"Студентският протест рискува да потъне в блатото на прекалените очаквания ..."
Аз по-скоро бих казала, че студентският протест рискува да потъне в блатото на обществената апатия. Децата правят каквото могат, но ако навалицата продължи да ги "подкрепя" седнала удобно на дивана пред телевизора, ...в крайна сметка, "насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш!".
Синдикатите за съжаление са контролирани и то от години. Почват да правят неща когато получат инструкции "от горе".