Държавна сигурност

Методите, с които БСП и ДПС се опитват да останат на власт, са идентични с тези на ДС.

Някъде в Съдебната палата, незнаен прокурор изтупва от прахта наръчник на Главно следствено управление на Държавна сигурност - "Как да разследваме престъпления срещу Народната република".  Сяда на компютъра и образува преписка за диверсия – еди-кой-си се подготвя да прескочи огражденията на парламента.

Площад с тълпа от анонимни полицаи – без значка и име. Били освободени да я носят, когато пазят тълпа. Някои от тях се усмихват и съобразително изпълняват задълженията си, без агресия. Други, скрити зад маски и анонимност, ритат по кокалчетата, стискат за слабините, заплашват, без да подбират. Удрят журналисти, дръзнали да заснемат агресията им.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Рано сутринта, преди шест – районни инспектори посещават и прибират протестиращи от домовете им по неясна процедура. Цял ден – техни колеги събират оперативна информация. Използват я не за да парират провокации, а за да я докладват на политическото ръководство на МВР. А то да я оформи като опорни точки, които ще прочетем и чуем като "журналистически материали" и позиции на депутатите от БСП.

Полицейски пост на входа на факултет. Преподаватели и студенти не се допускат. Въпреки учтивото напомняне на ректора, че полицаите нямат място в университета. Освен ако не искат да учат.
В същия този парламент управляващите гласуват бюджета. Всички ще получат по-малко пари. Освен една държавна агенция - за подслушването - за нея има два пъти и половина повече. Когато гласуват, депутатите ще се изнижат с колите си с мръсна газ през шпалир от километър полицаи. Пред тях на паветата ще проснат и ритат студенти, дръзнали да кажат "отивайте си, не ви вярваме".
Това не е антиутопия. Случва се сега, 2013 година. 23 години след като Държавна сигурност е закрита, нейните методи са отново на мода в МВР.

Разликата между модерната полиция и комунистическата ДС е много проста. Едната организация пази честните и почтени хора, докато другата служи единствено да защитава окупиралата властта номенклатурна клика.



Днес българските служби за сигурност приближават, а на моменти и прекрачват именно тази граница. Те се превръщат в преторианска гвардия на едно компрометирано управление. Пазят хора, част от които най-вероятно са крадците, и бият други, които са по-скоро почтени.

Някои от тях мислят, че така пазят "държавността". Държавата обаче не са няколкото десетки човека, докопали се някак си до властта. Държавата са законите, почтеността да ги спазваш и волята да промениш нещо в нея, което не ти харесва. Борбата срещу хората, които застават зад тези идеи и изразяват мнението си, протестирайки, е друго - това е вредна и опасна версия на комунистическата Държавна сигурност.